Читать «Колекцията» онлайн - страница 32

Етел ги посочи:

— Не изглеждат ли така, сякаш могат да те удушат? — попита весело. — За пръстени са. Като казах на момчето от работилницата, че държа всичко в надписани кутии, той отвърна, че е по-добре да монтират ръцете. Някой ден съм щяла да съжалявам, ако не ги взема, така ми каза.

В пълен контраст с останала част от апартамента гардеробът беше изрядно подреден. Дрехите бяха внимателно окачени на атлазените закачалки. Циповете бяха вдигнати догоре. Саката бяха закопчани.

— Откакто ти започна да я обличаш, хората не спират да коментират дрехите на Етел — отбеляза Тсе-Тсе. — На нея това страшно й харесва. — Етел беше залепила на вътрешните страни на вратите списъците, които Нийв й беше дала за това кои аксесоари с кои тоалети да носи.

— Миналия месец заедно с Етел разгледахме всичко — измърмори Нийв. — Направихме място за новите дрехи — сложи тоалетите на леглото и започна да маха найлоновите им пликове. — Е, ще свърша точно онова, което бих направила и ако тя стоеше до мен. Ще прибера всичко на място и ще залепя инструкциите.

Докато сортираше и закачваше новите дрехи, тя огледа съдържанието на гардероба. Самуреното палто на Етел. Якето й от белка. Червеното кашмирено палто. Палтото от импрегниран плат. Пелерината на „рибена кост“. Бялата наметка с астраганена яка. Коженото манто с колан. После идваха костюмите. На „Дона Каран“, на „Бийнъс“, велуреният… Нийв спря. Закачалките с двата нови костюма все още бяха в ръцете й.

— Чакай малко — рече тя. Хвърли поглед на горния рафт. Знаеше, че комплектът куфари марка „Вуитън“ на Етел се състоеше от четири части с имитиращи гоблен мотиви: голям куфар за дрехи със закопчаващи се с цип джобове, голяма чанта на колелца, голям и среден куфар. Куфарът за дрехи, чантата на колелцата и единият от другите куфари липсваха.

— Добрата стара Етел — каза Нийв, докато окачваше новите дрехи в гардероба. — Тя наистина е заминала. Онзи бежов тоалет с яката от норка го няма. — Започна да преглежда рафтовете. Белият вълнен костюм, зеленият плетен, този в черно и бяло. — Е, това си е, просто си е събрала багажа и е заминала. Кълна се, че бих я удушила със собствените си ръце — отметна косата си от челото. — Виж — каза тя и посочи списъка на вратата, а после и празните места по лавиците. — Взела е всичко, за да изглежда добре. Предполагам, е решила, че времето е толкова гадно, та не й трябват леките пролетни дрехи. Е, където и да се намира, надявам се да стане поне тридесет градуса. Che noiosa spera che muore di caldo…

— Спокойно, Нийв — рече Тсе-Тсе. — Започнеш ли да плямпаш на италиански, значи побесняваш.

Нийв вдигна рамене.

— Да върви по дяволите. Ще изпратя сметката на счетоводителя й. Неговата глава поне е на мястото си. Не забравя да плаща навреме — погледна Тсе-Тсе. — Ами ти? Разчиташ ли да ти се плати днес?