Читать «Колекцията» онлайн - страница 31

Дъглас Браун погледна визитната картичка и я мушна в джоба си.

— Не виждам защо. През двете години, откакто живея в Ню Йорк, тя ми е играла номера с изчезването поне три пъти и обикновено ми е връзвала тенекия в някой ресторант или пък тук. Започвам да си мисля, че определено й хлопа дъската.

— Възнамерявате да останете тук, докато тя се върне, така ли?

— Мисля, че това не ви влиза в работата, мис Кърни, но вероятно да.

— Имате ли визитна картичка с телефона, на който мога да ви открия през работно време? — Нийв усети как се вбесява.

— За съжаление, в „Космик ойл билдинг“ не правят визитни картички за служителите на рецепцията. Виждате ли, като скъпата си леля, и аз съм писател. За съжаление обаче, за разлика от нея, все още не съм открит от издателския свят, така че си изкарвам прехраната, като седя зад едно бюро във фоайето на „Космик“ и потвърждавам срещите на посетителите. Не е работа за духовен гигант, но и Хърман Мелвил17 е работил като чиновник на Елис Айлънд18, струва ми се.

— Да не се смятате за Хърман Мелвил? — Нийв не се опита да прикрие сарказма в гласа си.

— Не. Пиша друг тип книги. Последната се казва „Духовният живот на Хю Хефнер“. Досега никой редактор не е проумял закачката в нея.

И той излезе. Нийв и Тсе-Тсе се спогледаха.

— Ама че влечуго — отбеляза Тсе-Тсе. — И като си помислиш, че е единственият роднина на бедната Етел.

Нийв разрови паметта си.

— Не си спомням някога да ми го е споменавала.

— Преди две седмици, докато бях тук, тя говореше с него по телефона и бе истински разтревожена. Етел разпръсква пари из апартамента и смяташе, че известна част от тях липсва. Тя практически го обвини, че ги е откраднал.

Прашният, разхвърлян апартамент изведнъж предизвика у Нийв усещането за клаустрофобия. Искаше да се махне от тук.

— Ще прибера тези дрехи.

Ако първата нощ Дъглас Браун бе спал на дивана, очевидно след това използваше спалнята на Етел. На нощното шкафче имаше пълен с фасове пепелник. Етел не пушеше. Старинните бели мебели бяха, както и всичко останало в апартамента, скъпи, но неподдържани. На тоалетката бяха разхвърляни парфюми, загубила блясъка си сребърна четка, гребен и комплект огледала. Етел бе закачила бележки по голямото огледало със златна рамка. Върху тапицирания с розова дамаска диван бяха оставени няколко мъжки костюма, спортни якета и панталони. На пода под дивана беше пъхнат мъжки куфар.

— Дори той няма смелостта да се докосва до гардероба на Етел — отбеляза Нийв. Задната стена на доста просторната спалня бе покрита от хубав, направен по поръчка гардероб. Преди четири години, когато Етел за първи път помоли Нийв да прегледа гардероба й, тя й каза, че никак не е чудно, че не може да съчетава тоалетите си. Имаше нужда от повече пространство. След три седмици Етел я покани отново. Отведе я в спалнята и гордо й показа новата си придобивка: направения по поръчка гардероб, който й струваше десет хиляди долара. В него имаше къси секции за блузите, и дълги — за вечерните рокли. Имаше различни отделения, така че костюмите висяха наедно място, палтата — на друго, а дневните тоалети — на трето. Имаше рафтове за пуловери и чанти, за обувки, както и място за бижута с оформени като клони на дърво медни орнаменти, за да окачват колиетата и гривните. Две подобни на истински пластмасови ръце бяха вдигнати като за молитва с разперени пръсти.