Читать «Колекцията» онлайн - страница 27

На бюрото му имаше купчина мостри.

— Можеш ли да проумееш това? Имаме поръчка да направим интериора на последния модел „Мерцедес“ за тригодишните. Когато аз бях на три години, имах купен на старо червен фургон. Едно от колелата му непрекъснато падаше. Всеки път, щом това станеше, баща ми ме пердашеше, че не се грижа както трябва за хубавите си играчки.

Нийв усети, че духът й се повдига.

— Чичо Сал, кълна се, че ми се иска да те записвам на касета. Мога да натрупам цяло състояние, като те изнудвам.

— Прекалено добро сърце имаш. Седни. Изпий едно кафе. Прясно е, уверявам те.

— Знам, че си зает, чичо Сал. Само пет минутки — Нийв разкопча сакото си.

— Би ли престанала с това „чичо“? Ставам прекалено стар, за да се отнасят към мен с уважение — Сал я огледа критично. — Изглеждаш добре, както винаги. Как върви бизнесът?

— Страхотно.

— Как е Майлс? Разбрах, че са освободили Ники Сепети в петък. Предполагам, че това го притеснява до смърт.

— Беше разтревожен в петък, но през уикенда изглеждаше добре. Сега не съм сигурна.

— Покани ме на вечеря тази седмица. Не съм го виждал от месец.

— Поканен си — Нийв наблюдаваше как Сал налива кафе от „Салекс“-а на подноса до бюрото му. Огледа се. — Обичам тази стая.

Стената зад бюрото бе покрита със стенопис на мотива „Пасифик рийф“15 — дизайна, който бе направил Сал известен.

Сал често й бе разказвал какво го бе вдъхновило за тази колекция.

— Нийв, бях в „Аквариума“ в Чикаго. Беше през 1972 г. Тогава модата бе пълен хаос. Беше ни дошло до гуша от миниполите. Но всички се страхуваха да пробват нещо ново. Известните дизайнери представяха мъжки тип костюми, бермуди, тънки, неподплатени костюми. Бледи цветове, тъмни цветове, набрани блузи като за пансион. Нищо, което да накара жената да каже: „Искам да изглеждам така“. Разхождах се из „Аквариума“ и отидох на етажа с експозицията на тихоокеанския риф. Нийв, беше като да вървиш под вода. Високите от пода до тавана аквариуми бяха изпълнени със стотици екзотични риби и растения, коралови дървета и миди. Какви цветове — човек би си помислил, че ги е изрисувал Микеланджело! Какви мотиви и дизайни — десетки и десетки, всеки един — уникален. Сребристо, преливащо се в синьо, коралово, преплитащо се с червено. Едната риба бе жълта, ярка като сутрешно слънце, с черни ивици. И какво плавно, грациозно движение. Помислих си: „Само да можех да постигна това с тъкани!“ Започнах да правя скици на самото място. Знаех, че е страхотно. Тази година спечелих наградата на „Коти“. Направих революция в модната индустрия. Продажбите на моделите бяха огромни. Купиха правата за масовата продукция и аксесоарите. И всичко това само защото бях достатъчно умен да копирам майката Природа.

Той проследи погледа й.

— Този дизайн. Прекрасен. Весел. Елегантен. Грациозен. Ласкав. Той все още е най-доброто нещо, което някога съм правил. Но не казвай на никого. Още не са ме достигнали. Следващата седмица ще ти покажа есенната си колекция. Второто най-добро нещо, което съм правил. Сензационно. Как върши любовният ти живот?