Читать «Колекцията» онлайн - страница 26

За ужас на Нийв, докато пресичаше Тридесет и седма улица, се изправи лице в лице с Гордън Стюбър. Елегантно облечен в светлокафяво кашмирено сако върху шотландски пуловер в кафяво и бежово, тъмнокафяв панталон и мокасини „Гучи“, с блестящата си къдрава кестенява коса, тесните, хубави черти на лицето, широките си рамене и тясната талия, Гордън Стюбър лесно би могъл да направи успешна кариера като манекен. Вместо това, в началото на четиридесетте си години, той бе хитър бизнесмен с невероятна способност да наема непознати млади дизайнери и да ги експлоатира, докато не могат да си позволят да го напуснат.

Благодарение на тях колекцията му от дамски рокли и костюми бе вълнуваща и провокираща. Той печели добре и без да мами незаконните работници, помисли си Нийв, докато го гледаше студено. Изглежда, както бе намекнал Сал, той имаше неприятности с данъчните власти! Хубаво!

Разминаха се, без да си проговорят, но на Нийв й се стори, че цялото му същество излъчва гняв. Помисли си, че бе чувала за това, че хората са обградени с аура. Не ми се ще да зная какъв е цветът на неговата в момента, помисли си тя, докато влизаше забързано в кабинета на Сал.

Когато момичето на рецепцията забеляза Нийв, моментално позвъни в кабинета. Миг по-късно Антони де ла Салва, чичо Сал, излезе бързо през вратата. Пълничкото му лице излъчваше радост. Втурна се да я прегърне.

Нийв се усмихна, като видя облеклото му. Той самият бе най-добрата реклама за пролетната си колекция мъжко облекло. Неговата версия на костюм в стил сафари бе нещо средно между екипа на парашутист и празничните дрехи на Джънгъл Джим.

— Много ми харесва. Другия месец ще залее Ийст Хамптън — каза тя одобрително и го целуна.

— Вече го е заляло, скъпа. Дори в Йова сити е последният вик на модата. Това малко ме плаши. Сигурно губя почва. Ела. Да се махаме оттук. — По пътя към кабинета си той спря да поздрави клиенти от друг град. — Обслужват ли ви? Сюзън добре ли се грижи за вас? Чудесно. Сюзън, покажи им неофициалното облекло. Ще се продава страхотно, обещавам ви.

— Чичо Сал, искаш ли да се погрижиш за тези хора? — попита Нийв, докато минаваха през склада.

— Съвсем не. Ще изгубят два часа на Сюзън и ще се свърши с това, че ще купят три-четири от най-евтините неща в магазина — с въздишка на облекчение той затвори вратата на частния си кабинет. — Беше откачен ден. Откъде взимат всички толкова пари? Отново повиших цените. Ужасяващи са, а хората се избиват да дават спешни поръчки.

Усмивката му бе блажена. През последните години кръглото му лице бе станало пухкаво и сега очите му се смръщиха, докато се изгубиха под тежките клепачи. Сал, Майлс и епископът бяха израснали в един и същи район на Бронкс, бяха играли заедно, бяха посещавали заедно гимназията „Христофор Колумб“. Трудно можеше да се повярва, че и той беше на шестдесет и осем години.