Читать «Колекцията» онлайн - страница 25

— Когато жената седне с тази дреха, тя ще се вдигне на гърба й — казваше Рената. Развълнуваше ли се, италианският й акцент започваше да се долавя. — Жената трябва да се облече, да се погледне в огледалото, за да се увери, че няма бримка на чорапите си и че подгъвът й не виси, и после трябва да забрави какво е облякла. Дрехите трябва да й прилягат като втора кожа — Рената бе произнесла „коожа“.

Но също така имаше и набито око за нови дизайнери. Нийв все още пазеше брошката, която един от тях бе подарил на Рената, защото тя бе първата, представила колекцията му.

— Майка ти, тя ми даде първия тласък — напомняше на Нийв Джейкъб Голд. — Красива жена, а и разбираше от мода. Също като теб — това бе най-големият му комплимент.

Днес, докато се отправяше от Седмо авеню към западната част на започващите с тридесет улици, Нийв осъзна, че е леко разтревожена. Усещаше някъде в душата си пулсираща болка, сякаш я болеше зъб. Помисли си: „Още малко и ще се превърна в една от ония суеверни ирландки, които вечно имат «предчувствия» за наближаваща беда“.

В „Артлис спорт суеър“ поръча ленени блейзери с подходящи бермуди.

— Харесват ми пастелните тонове — измърмори тя, — но трябва да се съчетаят с нещо ярко.

— Предлагаме тази блуза — продавачът с бележник за поръчки в ръка посочи една закачалка с бледи найлонови блузи с бели копчета.

— Да. Те са като за училищно сако — Нийв се разходи из складовете, после забеляза една шарена копринена тениска. — Това имах предвид. — Взе няколко тениски в различни цветове и ги занесе при костюмите. — Тази с прасковения костюм, тази — с бледоморавия. Сега вече всичко е наред.

При Виктор Коста избра романтични шифонени рокли с остри деколтета, които сякаш плаваха върху закачалките. И в ума й отново изникна Рената. Рената, облечена с черна кадифена рокля на Виктор Коста, за да отиде на новогодишното парти с Майлс. Около врата си бе сложила подаръка си за Коледа — перлена огърлица, в която имаше и няколко диаманта.

— Приличаш на принцеса, мамо — каза й Нийв. Този миг бе запечатан в съзнанието й. Толкова бе горда с тях. Майлс, изправен и елегантен с преждевременно побелялата си коса. Рената — толкова фина, с вдигната на кок катраненочерна коса.

Следващата Нова година много малко хора дойдоха в апартамента им. Отец Девин Стентън, който сега беше епископ, и чичо Сал, който все още се бореше да се наложи като дизайнер. Хърб Шварц, заместникът на Майлс, и жена му. Рената бе мъртва от седем седмици.

Нийв осъзна, че продавачът чака търпеливо до нея.

— Разсеях се — извини се тя. — А не е време за такива неща, нали?

Даде поръчката си, мина бързо през следващите три модни къщи в списъка си и после, когато започна да се смрачава, се отправи за обичайното си посещение при чичо Сал.

Сега из целия Гармънт Дистрикт имаше експозиции на Антони де ла Салва. Колекцията му от спортно облекло беше на Западна тридесет и седма улица. Основната му колекция — на Шесто авеню. Но Нийв знаеше, че ще го намери в главния му офис на Западна тридесет и шеста улица. Бе започнал там в две малки, забутани стаички. Сега заемаше три разкошно мебелирани етажа — Антони де ла Салва, Салваторе Еспозито от Бронкс, бе дизайнер от ранга на Бил Блас, Калвин Клайн и Оскар де ла Рента.