Читать «Колекцията» онлайн - страница 24

Внезапно Бети се усмихна.

— Може би най-сетне си е намерила приятел и е заминала някъде, за да прекара вълнуващ уикенд.

Нийв погледна през отворената врата към търговското помещение. Беше пристигнала първата клиентка и една нова продавачка й показваше рокли, които бяха абсолютно неподходящи за нея. Нийв прехапа устни. Знаеше, че е наследила нещо от пламенния темперамент на Рената и трябва да сдържа езика си.

— Надявам се заради Етел наистина да е така — изкоментира тя, после тръгна с приветлива усмивка към клиентката и продавачката. — Мериън, защо не донесеш зелената шифонена рокля на „Де ла Роса“? — предложи тя.

Беше ужасно натоварена сутрин. Телефонистката продължи да звъни на Етел. Последния път, когато обяви, че никой не отговаря, Нийв си помисли, че ако Етел е срещнала някой мъж и е изчезнала с него, никой няма да се зарадва повече от бившия й съпруг, който двадесет и две години след развода им продължаваше всеки месец да изпраща чекове за издръжката й.

Понеделник беше почивният ден на Дени Адлер. Бе планирал да го прекара, следейки Нийв Кърни, но в неделя вечерта му се обадиха по обществения телефон в коридора на сградата, където се даваха стаи под наем.

Управителят на деликатесния магазин каза на Дени, че ще трябва да отиде на работа на следващия ден. Продавачът бил уволнен.

— Проверявах книгите и се оказа, че копелето е бъркало в касата. Имам нужда от теб.

Дени изпсува тихо. Но щеше да е глупаво да откаже.

— Ще дойда — каза мрачно. Докато затваряше телефона, си помисли за Нийв Кърни, за усмивката, която му бе отправила предишния ден, докато й доставяше обяда, за начина, по който смолисточерната й коса обрамчваше лицето й и за това как гърдите й изпълваха префърцунения пуловер, с който бе облечена. Големия Чарли каза, че ходела на Седмо авеню в понеделник следобед. Това означаваше, че няма смисъл да се опитва да я проследи след работа. Толкова по-добре. Бе се уговорил да излезе вечерта с една сервитьорка от бара от другата страна на улицата и не искаше да проваля плановете си.

Докато се обръщаше, за да се върне по тъмния, смърдящ на урина коридор в стаята си, си помисли: „Няма да бъдеш новата понеделнишка рожба, Кърни.“

„Рожбата“ имаше хубаво лице. Но не и след няколко седмици в гробището.

Обикновено Нийв прекарваше в понеделник следобедите на Седмо авеню. Тя обичаше ексцентричния хаос на Гармънт Дистрикт14, претъпканите тротоари, камионите за доставки, паркирани в две редици по тесните улици, пъргавите доставчици, прекарващи закачалките с дрехи през трафика, чувството, че всички препускат, че няма време за губене.

Бе започнала да идва тук с Рената, когато бе горе-долу осемгодишна. Въпреки развеселените протести на Майлс, Рената се хвана на работа на половин ден в един магазин за дрехи на Седемдесет и втора улица, само на две пресечки от апартамента им. Не след дълго възрастната собственичка на магазина я натовари със задачата да купува дрехите за магазина. Нийв все още виждаше как Рената клати отрицателно глава, докато някой прекалено настойчив дизайнер се опитва да промени мнението й относно някоя дреха.