Читать «Колекцията» онлайн - страница 23

В два и половина, докато вървеше през града към Ийст Сайд, той мина покрай опашка за билети за кино. Тесните му очички се разшириха. По средата на опашката до белокос мъж, чието лице Дени позна, стоеше Нийв Кърни. Баща й. Дени бързо отмина със заровено в яката лице. А дори не я търсех, помисли си той. Май тази ще е най-лесната работа, която някога съм вършил.

4

В понеделник сутринта Нийв стоеше във фоайето. Отново беше взела дрехите на Етел. В този момент Тсе-Тсе, двадесет и три годишна актриса, излезе задъхано от асансьора. Къдравата й руса коса беше фризирана в стила на ранната Филис Дилър. Гримът над очите й бе наситенолилав. Малката й, хубава устичка бе изрисувана а ла куклата Кюпи. Тсе-Тсе, кръстена Мери Маргарет Макбрайд — „Познай на кого?“, както беше обяснила на Нийв — вечно участваше в третокласни бродуейски продукции, повечето от които се играеха по-малко и от седмица.

Нийв бе ходила на няколко нейни представления и остана изумена от това колко добра е наистина Тсе-Тсе. Тя можеше да отпусне едното си рамо, да нацупи устната си, да промени стойката си и буквално да се превърне в някой друг. Имаше прекрасен слух за акценти и гласът й можеше да варира от пеперудено високия на Маккуин до гърления провлачен говор на Лорен Бъкол. Делеше таванско апартаментче в Шваб хауз с друга обещаваща актриса и допълваше ужасяващо малката издръжка от семейството си с каква да е работа. Беше се отказала от сервитьорството и разхождането на кучета в полза на чистенето.

— Петдесетачка за четири часа и не е нужно да дърпаш след себе си някой помияр — както бе обяснила на Нийв.

Нийв бе препоръчала Тсе-Тсе на Етел Лемстън и знаеше, че тя чисти у тях няколко пъти в месеца. Сега погледна на нея като на небесен посланик. Когато таксито пристигна, й обясни пред каква дилема е изправена.

— Трябва да ида там утре — отвърна задъхано Тсе-Тсе. — Кълна се в Бога, Нийв, това място може да ме накара отново да започна да разхождам питбули. Независимо колко подредено го оставям, следващия път отново е на вили и на могили.

— Виждала съм го — Нийв се замисли. — Слушай, ако Етел не си вземе нещата днес, утре сутринта ще те закарам до там с такси и ще оставя всичко в гардероба й. Имаш ключ, предполагам.

— Даде ми преди около шест месеца. Обади ми се. До скоро — Тсе-Тсе изпрати на Нийв въздушна целувка и започна джогинга си надолу по улицата, подобна на фламинго с накъдрената си златиста коса, с откачения си грим, с ярколилавото си вълнено яке, червения клин и жълтите маратонки.

В магазина Бети помогна на Нийв отново да закачи покупките на Етел на закачалката за готови поръчки в шивашката стая.

— Това мина границите дори на вятърничавото поведение на Етел — каза тихо тя и набразденото й от бръчки чело се смръщи от безпокойство. — Мислиш ли, че е претърпяла злополука? Може би трябва да се обадим, че е изчезнала.

Нийв струпа кутиите с аксесоарите до закачалката.

— Мога да накарам Майлс да провери рапортите за злополуки — отвърна тя. — Но е прекалено рано да се обаждаме, че е изчезнала.