Читать «Колекцията» онлайн - страница 22

А и със сигурност бе готина мацка.

Дени се отърси от обзелата го за миг сантименталност. Трябваше да свърши работата. Чарли не би го предал на ченгетата. И двамата бяха наясно. Това, че знаеше за поръчките, го правеше опасен. Да откаже, означаваше никога да не стигне обратно до моста „Джордж Вашингтон“.

Мушна парите в джоба си.

— Така е по-добре — рече Чарли. — Какво е работното ти време в деликатесния магазин?

— От девет до шест. Понеделниците почивам.

— Тя тръгва за работа между осем и половина и девет. Завърти се около блока й. Магазина затваря в шест и половина. Запомни — не бързай. Не бива да си личи, че е умишлено убийство!

Големия Чарли запали мотора, за да се върне в Ню Йорк. Отново изпадна в обичайното си мълчание, нарушавано само от тежкото му дишане. Дени бе нападнат от непреодолимо любопитство. Когато Чарли сви от „Уест Сайд хайуей“ и потегли по Петдесет и седма улица, Дени попита:

— Чарли, имаш ли някаква представа кой е поръчал убийството? Тя не ми прилича на човек, който ще започне да пречи на някого. Сепети е на свобода. Струва ми се, че помни като слон.

Усети стрелналия го сърдит поглед. Гърленият глас сега бе ясен и думите падаха като камъни.

— Ставаш нехаен, Дени. Не знам кой иска да я премахне. Човекът, който се свърза с мен, не знае. Човекът, който се е свързал с него, не знае. Така стават тия неща и въпроси не се задават. Ти си дребен и умствено ограничен нехранимайко, Дени, и някои неща не ти влизат в работата. Сега изчезвай.

Колата спря рязко на ъгъла на Осмо авеню и Петдесет и седма улица.

Дени отвори неуверено вратата.

— Чарли, съжалявам — рече той. — Беше просто…

Вятърът свистеше в колата.

— Само си затвори устата и се погрижи работата да бъде свършена както трябва.

Миг по-късно Дени гледаше втренчено задницата на шевролета на Чарли, който изчезваше надолу по Петдесет и седма улица. Тръгна към Кълъмбъс съркъл и спря до една будка за хотдог и кока-кола. Когато свърши, изтри устата си с опакото на ръката. Нервите му започваха да се успокояват. Пръстите му погалиха издутия плик във вътрешния джоб на сакото му.

— Не е зле да започна да си изкарвам платеното — измърмори на себе си и се насочи по Бродуей към Седемдесет и четвърта улица и Уест енд авеню.

Когато стигна до Шваб хауз, той се разходи безгрижно около сградата и забеляза входа откъм Ривърсайд драйв. Едва ли би го използвала. Онзи откъм Уест енд авеню бе далеч по-удобен.

Доволен, той пресече улицата и се облегна на сградата точно срещу Шваб хауз. Реши, че наблюдателният пункт е страхотен. Вратата близо до него се отвори и оттам излезе група от живеещите в сградата. Не желаеше да го видят, така че продължи нехайно, мислейки си, че пиянският му костюм ще му помогне да остане незабележим, докато следи Нийв Кърни.