Читать «Колекцията» онлайн - страница 21

При изход номер 3 имаше знак за внимание за хората, които, както Дени понякога си мислеше, нямаха какво друго да правят, освен да наблюдават пейзажа на Ню Йорк от другата страна на река Хъдзън. Дени не се учуди, когато Чарли спря на един пуст паркинг. Тук бяха обсъждали и други задачи.

Чарли изключи двигателя, пресегна се към задната седалка и изръмжа от усилието. Измъкна оттам книжна торбичка с две кутии бира и я пусна помежду им.

— Любимата ти марка.

Дени бе доволен.

— Хубаво е, че си спомняш, Чарли — отвори кутията „Корс“.

Чарли отпи голяма глътка от собствената си бира, преди да отговори.

— Не забравям нищо — измъкна един плик от вътрешния си джоб. — Десет хиляди — каза той на Дени. — И още толкова, след като свършиш работата.

Дени прие плика и се наслади на дебелината му.

— Кой?

— Носиш й обяд два пъти седмично. Тя живее в Шваб хауз, онази голяма сграда на Седемдесет и четвърта улица, между Уест енд и Ривърсайд драйв. Обикновено около два пъти седмично отива и се прибира от работа пеша. Минава за по-пряко през Сентръл парк. Грабни чантата й и я затрий. Вземи портмонето й и хвърли чантата, за да изглежда така, сякаш я е убил някой скитник. Ако не успееш да я премахнеш в парка, може да го направиш в модния център. Ходи там всеки понеделник следобед. Улиците са претъпкани с хора. Всички бързат. Камионите са паркирани в две редици. Мини покрай нея и я бутни пред някой камион. Не бързай. Трябва да изглежда или като злополука, или като грабеж. Следи я с някой от онези твои просешки костюми — гласът на Големия Чарли беше плътен и гърлен, сякаш тлъстините около врата му притискаха гласните му струни.

Това бе дълга реч за Чарли. Отпи още една глътка от бирата си.

Дени започна да се чувства неспокоен.

— Коя?

— Нийв Кърни.

Дени бутна плика към Чарли, сякаш в него имаше заредена бомба.

— Дъщерята на полицейския комисар? Да не си луд?

— Дъщерята на бившия полицейски комисар.

Дени усещаше потта до веждите си.

— Кърни бе на тази служба шестнадесет години. Няма ченге в града, което да не е готово да рискува живота си за него. Когато жена му умря, подгониха всеки, който е откраднал дори една ябълка. Няма начин.

Изражението на Големия Чарли се промени едва забележимо, но гласът му остана все така гърлен и монотонен.

— Дени, казах ти, че никога не забравям. Спомняш ли си всичките нощи в Атика, през които ми разправяше за престъпленията, които са ти се разминали, и как си ги осъществил. Просто трябва да се обадя анонимно на ченгетата и няма да ти се налага да доставяш сандвичи. Не ме карай да съдействам за залавянето на престъпници, Дени.

Дени се замисли и като си спомни, изпсува собствената си голяма уста. Отново попипа плика и си спомни за Нийв Кърни. Вече почти година доставяше поръчките в магазина й. Отначало момичето от рецепцията му казваше да остави пакета при нея, но сега той отиваше направо в кабинета й. Дори когато говореше по телефона, тя му махваше и се усмихваше — с искрена усмивка, а не като повечето от клиентите му, които му кимваха снобски със свити устни. Тя винаги му казваше колко страхотно вкусно е всичко.