Читать «Колекцията» онлайн - страница 19

— Е, да чуем. Видя ли се с нея? — сопна се Рут.

Сиймъс изпита ужасна умора. Споменът за финалната сцена.

— Да, видях се с нея.

— И…

Той внимателно подбра думите си.

— Ти беше права. Тя не иска да се разчуе, че взима издръжка от мен през всичките тези години. Ще ме освободи от задължението.

Рут остави чашата и лицето й се промени.

— Не мога да повярвам. Как я накара да го направи?

Подигравателният, ироничен смях на Етел при заплахите и молбите му. Вълната примитивен гняв, преминала през него, ужасът в очите й… Последната заплаха… О, Боже…

— Сега, когато Етел купува скъпоценните си дрехи от Нийв Кърни и се тъпче със скъпа храна, не ти ще плащаш — триумфалният смях на Рут отекна в тъпанчетата му, докато думите й проникваха в съзнанието му.

Сиймъс остави чашата си.

— Какво те кара да говориш така? — попита тихо жена си.

В събота сутринта снегът спря и улиците бяха горе-долу проходими. Нийв занесе всички дрехи на Етел обратно в магазина.

Бети се втурна да й помогне.

— Не ми казвай, тя не хареса нищо, нали?

— Откъде да знам — отвърна Нийв. — В апартамента нямаше и помен от нея. Кълна се в Бога, Бети, като си помисля колко бързахме, ми се иска да я обеся с конците.

Беше тежък ден. Бяха пуснали в „Таймс“ малка реклама на щампованите рокли и на шлиферите и откликът бе повече от добър. Очите на Нийв блестяха, докато гледаше как продавачките пишат касови бележки за огромни суми. Още веднъж благослови Сал, че я беше подпомогнал преди шест години.

В два часа Юджиния, негърката, която преди беше манекенка, сега бе дясна ръка на Нийв, й напомни, че не е обядвала.

— Имам малко кисело мляко в хладилника — предложи й тя.

Нийв току-що бе приключила с една от личните си клиентки, помагайки й да избере рокля за сватбата на дъщеря си за четири хиляди долара.

— Знаеш, че мразя киселото мляко. Поръчай, моля те, сандвич със салата и риба тон и диетична кола.

След десет минути, когато донесоха поръчката в кабинета й, тя осъзна, че умира от глад.

— Най-хубавият сандвич със салата и риба тон в Ню Йорк, Дени — каза тя на доставчика.

— Щом казвате, мис Кърни — бледото му лице се изкриви в подмазваческа усмивка.

Докато обядваше бързо, Нийв набра номера на Етел. Тя отново не отговори. През целия следобед телефонистката непрекъснато се опитваше да се свърже с нея. В края на деня Нийв каза на Бети:

— Отново ще занеса тези неща вкъщи. Със сигурност не желая да си губя неделята, като идвам тук, защото Етел изведнъж е решила, че трябва да хваща самолет и иска да получи нещата си за броени минути.

— Като я познавам, ще накара самолета да отиде специално до вратата, ако има вероятност да го изпусне — сопна се Бети.

И двете се засмяха, но после Бети добави тихо:

— Нали знаеш, че понякога човек има странни усещания, Нийв. Кълна се, че в момента се чувствам точно така. Колкото и труден човек да е Етел, никога преди не е правила такива номера.