Читать «Колекцията» онлайн - страница 145

— Искаш да застана някъде, където може да ме види?

— Как не. Застани зад манекена. Аз ще застана зад вратата. Ако някой влезе, мога да скоча върху него. Важното е да го хванем и да разберем кой го изпраща.

Втренчиха се в индикатора на етажите. Асансьорът беше на партера. Започна да се качва.

Сал се втурна в кабинета си, отвори чекмеджето на бюрото си, извади пистолет и бързо се върна при нея.

— Имам разрешително, откакто ме обраха преди години — прошепна той. — Нийв, скрий се зад онзи манекен.

Нийв се подчини като насън. Лампите в изложбената зала бяха приглушени, но въпреки това тя забеляза, че манекените бяха облечени в новата линия на Сал. Тъмни есенни цветове, боровинково червено и тъмносиньо, тъмнокафяво и среднощно черно. Джобовете, шалчетата и коланите, украсени в ярките цветове на колекцията „Пасифик рийф“. Коралово, червено, златисто, воднистосиньо, смарагдовозелено, сребристо и синьо се комбинираха в микроскопична версия на деликатните мотиви, които Сал беше екипирал в „Аквариума“ преди толкова време. Аксесоари и акценти — запазена марка на великия му класически дизайн.

Погледна шала, който докосваше лицето й. Този мотив. Скиците. Мамо, мен ли рисуваш? Мамо, не съм облечена с това… О, bambola mia, това е само идея за нещо, което може да бъде толкова красиво…

Скиците — скиците на Рената, нарисувани три месеца, преди да умре, година преди Антони де ла Салва да зашемети света на модата с „Пасифик рийф луук“. Едва миналата седмица Сал се беше опитал да унищожи книгата заради една от тези скици.

— Нийв, кажи ми нещо — шепотът на Сал прониза стаята — една настоятелна команда.

Вратата беше открехната. Нийв чу асансьора да спира в коридора отвън.

— Мислех си — каза тя, опитвайки се гласът й да прозвучи нормално. — Много ми харесва начинът, по който си включил „Пасифик рийф луук“ в есенната си колекция.

Вратата на асансьора се отвори. Чуха се леки стъпки в коридора.

Гласът на Сал прозвуча сърдечно.

— Пуснах всички да си тръгнат по-рано. Счупиха си краката да се приготвят за ревюто. Мисля, че това е най-добрата ми колекция от години насам. — С окуражителна усмивка в нейна посока той пристъпи зад леко отворената врата. Приглушените светлини очертаха танцуващата му сянка върху далечната стена на залата, стената, изрисувана с мотивите на „Пасифик рийф“.

Нийв се втренчи в стената и докосна шала на манекена. Опита се да отговори, но думите не пожелаха да излязат.

Вратата бавно се отвори. Тя видя силуета на ръка, дулото на пистолет. Дени влезе предпазливо в стаята и очите му зашариха, търсейки ги. Докато Нийв гледаше, Сал пристъпи безшумно иззад вратата. Вдигна пистолета.

— Дени — каза тихо той.

Когато Дени се завъртя рязко, Сал стреля. Куршумът мина през челото му. Дени изпусна пистолета и падна на пода без никакъв звук.

Вцепенена от ужас, Нийв видя как Сал измъкна от джоба си кърпа, наведе се и взе с нея пистолета на Дени.

— Ти го застреля — прошепна Нийв. — Застреля го хладнокръвно. Не беше необходимо да го правиш! Не му даде никакъв шанс.