Читать «Колекцията» онлайн - страница 143

Майлс Кърни.

Кити бръкна в джоба си за ключовете за къщата, отключи, после въздъхна дълбоко. Беше хубаво да се тича, но, мили Боже, това я караше да усеща петдесет и осемте си години.

Отвори импулсивно гардероба в коридора и погледна шапката, която Майлс Кърни беше „забравил“. В мига, в който я беше открила снощи, беше разбрала, че това е поводът да я види отново. Спомни си онази глава от „Добрата земя“, където съпругът оставя лулата си в знак, че възнамерява да се върне в спалнята на жена си през нощта. Кити се усмихна, поздрави шапката и се качи горе да вземе душ.

Денят мина бързо. В четири и половина тя се поколеба между два тоалета — черна вълнена, просто скроена рокля с квадратно деколте, която подчертаваше стройната й фигура, и синьо-зелен тоалет от две части, на който се открояваше червената й коса. Взимай този, реши тя, и се пресегна към синьо-зеления.

В шест и пет портиерът обяви пристигането й и й каза номера на апартамента на Майлс. В шест и седем тя слизаше от асансьора, а той я чакаше в коридора.

Кити веднага разбра, че нещо не беше наред. Поздрави я почти формално. И все пак инстинктът й подсказа, че студенината не беше насочена към нея.

Докато вървяха по коридора към апартамента, Майлс я хвана подръка. Вътре свали палтото й и разсеяно го остави на един стол във фоайето.

— Кити — рече той, — моля те да бъдеш търпелива с мен. Опитвам се да си обясня нещо, и то е важно.

Влязоха в кабинета. Кити огледа прекрасната стая и се възхити на уюта, топлотата и на очевидния вкус.

— Не се тревожи за мен — отвърна тя. — Продължавай да се занимаваш с онова, което е необходимо.

Майлс се върна до бюрото си.

— Работата е там — каза той, размишлявайки на глас, — че тази дръжка не е просто паднала. Тя е била отчупена от кафеварката. Това беше първият път, когато Нийв я използва, така че може да е била продадена в този вид. Ама че боклуци продават сега… Но, за Бога, не би ли забелязала, че дяволската дръжка виси на косъм?

Кити знаеше, че Майлс не очаква отговор. Тя обиколи тихо стаята, възхищавайки се на картините и сложените в рамки семейни снимки. Несъзнателно се усмихна при гледката на тримата водолази. Беше й почти невъзможно да види лицата през маските, но несъмнено това бяха Майлс, жена му и седем — или осемгодишната Нийв. Те с Майк и Майкъл също се гмуркаха на Хаваите.

Кити погледна Майлс. Държеше дръжката до кафеварката с напрегнато изражение. Отиде и застана до него. Погледът й попадна върху отворената готварска книга. Страниците бяха изпоцапани с кафе, но скиците по-скоро се подчертаваха, отколкото се заличаваха от потъмняването. Кити се наведе и ги разгледа отблизо, после се протегна към лупата до книгата. Отново разгледа скиците, концентрирайки се върху една от тях.

— Очарователно — рече тя. — Това, разбира се, е Нийв. Тя сигурно е била първото дете, облечено с дреха с мотиви на „Пасифик рийф“. Колко елегантно.

Усети как ръката му я стисна за китката.

— Какво каза? — попита Майлс. — Какво каза?