Читать «Колекцията» онлайн - страница 146

— Щеше да те убие — Сал пусна собствения си пистолет на бюрото на рецепцията. — Просто те защитавах — тръгна към нея с пистолета на Дени в ръката си.

— Ти знаеше, че той идва — каза Нийв. — Знаеше името му. Ти си планирал това.

Топлата, весела маска, която бе постоянно на лицето на Сал, беше изчезнала. Бузите му бяха подпухнали и влажни от пот. Очите, които сякаш винаги блещукаха, бяха свити като цепки и изчезваха в месестото му лице. Ръката му, все още изгорена и червена, вдигна пистолета и го насочи към нея. Капчици от кръвта на Дени блестяха върху лъскавия плат на сакото му. На килима уголемяваща се локва кръв ограждаше краката му.

— Разбира се — каза той. — Говори се, че Стюбър е поръчал убийството ти. Онова, което никой не знае, е, че аз съм този, който пусна слуха, и аз съм човекът, направил поръчката. Ще кажа на Майлс, че съм успял да хвана убиеца ти, но прекалено късно, за да те спася. Не се безпокой, Нийв, ще утеша Майлс. Бива ме в тази работа.

Нийв стоеше вцепенена, неспособна да помръдне от страх.

— Майка ми е дизайнерът на „Пасифик рийф луук“ — каза му тя. — Ти го открадна от нея, нали? И някак си Етел го е открила. Ти си я убил! Ти си я облякъл, а не Стюбър. Ти знаеше коя блуза принадлежи към тоалета!

Сал започна да се смее — тъжен смях, който разтърси тялото му.

— Нийв — рече той, — ти си далеч по-умна от баща си. Затова трябва да се отърва от теб. Разбра, че нещо не е наред, когато Етел изчезна. Хвана се за това, че всичките й зимни палта бяха в гардероба й. Знаех си, че така ще стане. Когато видях скицата на „Пасифик рийф“ в готварската книга, разбрах, че трябва да я унищожа, по какъвто и да е начин, дори ако това означава да си изгоря ръката. Ти щеше да направиш връзката рано или късно. Майлс не би я разпознал, дори да беше увеличена до табло за обяви. Етел откри, че историята ми за това, че съм получил вдъхновение за „Пасифик рийф луук“ в чикагския „Аквариум“ е лъжа. Казах й, че мога да й го обясня и отидох в дома й. Тя беше наистина умна. Каза ми, че знае, че съм излъгал и защо съм излъгал, че съм откраднал този дизайн. И щяла да го докаже.

— Етел видя готварската книга — каза вцепенено Нийв. — Прерисува една от скиците в тефтерчето си с ангажименти.

Сал се усмихна.

— Така ли направи връзката? Не живя достатъчно дълго, за да ми каже. Ако имахме време, щях да ти покажа папката, която майка ти ми даде. Цялата колекция е там.

Това не беше чичо Сал. Не беше приятелят на баща й от детството. Това беше непознат, който я мразеше, мразеше и Майлс.

— Баща ти и Дев се отнасяха с мен така, сякаш бях голям майтап още откакто бяхме деца. Смееха ми се. Майка ти. Висока класа. Красива. Разбираше модата така, както човек може само ако му е дадено по рождение. И погубваше всичките тези знания заради тъпак като баща ти, който не можеше, да различи пеньоар от одежди за коронация. Рената винаги ме е гледала отвисоко. Знаеше, че не я притежавам, дарбата. Но когато й потрябва съвет къде да занесе дизайните си, познай при кого дойде!