Читать «Колекцията» онлайн - страница 144

Когато Нийв пристигна в „Естрази“, първото място, където възнамеряваше да търси бяла рокля, изложбената зала беше претъпкана. Там бяха закупчиците на „Сакс“, на „Бонуитс“, на „Бъргдорф“, както и много като нея с малки частни магазини. Бързо разбра, че всички обсъждаха Гордън Стюбър.

— Знаеш ли, Нийв — довери й закупчикът на „Сакс“, — пълен съм със спортните му дрехи. Хората са странни. Ще се учудиш, ако разбереш колко много се отказаха от „Гучи“ и „Нипон“, когато ги обвиниха в укриване на данъци. Една от най-добрите ми клиентки ми каза, че няма да покровителства алчни престъпници.

Една от продавачките прошепна на Нийв, че най-добрата й приятелка, която била секретарка на Стюбър, била отчаяна.

— Стюбър се е държал добре с нея — довери й тя, — но сега е в голяма беда и приятелката ми се страхува, че същото може да се случи и с нея. Какво трябва да направи?

— Да каже истината — отвърна Нийв — и, моля те, предупреди я да не бъде ненужно лоялна към Гордън Стюбър. Той не го заслужава.

Продавачката успя да намери три бели рокли. Едната от тях — Нийв беше уверена — щеше да е идеална за дъщерята на мисис Пот. Поръча я и взе другите две на консигнация.

В шест и пет пристигна в сградата на Сал. Улиците започваха да стават по-спокойни. Между пет и пет и половина суматохата в „Гармънт Дистрикт“ внезапно секна. Влезе във фоайето и се учуди, че пазачът не беше на мястото си в ъгъла. Вероятно беше отишъл до тоалетната, помисли си тя, докато вървеше към асансьорите. Както обикновено, след шест часа само един от тях работеше. Вратата се затваряше, когато чу бързи стъпки по мраморния под. Точно преди вратата да се затвори и асансьорът да започне да се издига, тя мерна сив анцуг и пънкарска прическа. Очите им се срещнаха.

Куриерът. В един миг Нийв си спомни всичко. Спомни си, че го беше забелязала, докато изпращаше мисис Пот до колата й; беше го видяла и когато излизаше от „Ислип Сепъритс“. Устата й внезапно пресъхна, тя натисна бутона за дванадесетия етаж и после бутоните за всички девет етажа над него. На дванадесетия етаж слезе и се втурна по коридора към офиса на Сал.

Вратата на изложбената зала на Сал беше отворена. Тя влезе тичешком и я затвори зад гърба си. Стаята беше празна.

— Сал! — извика тя, почти паникьосана. — Чичо Сал!

Той бързо излезе от кабинета си.

— Нийв, какво има?

— Сал, мисля, че някой ме следи — Нийв го сграбчи за ръката. — Моля те, заключи вратата.

Сал я погледна втренчено.

— Сигурна ли си, Нийв?

— Да. Видях го три или четири пъти.

Онези тъмни, дълбоко поставени очи, жълтеникавата кожа. Цветът изчезна от лицето й.

— Сал — прошепна тя. — Знам кой е той. Работи в кафенето.

— Защо ще те следи?

— Не знам — Нийв се втренчи в Сал. — Освен ако Майлс не е бил прав през цялото време. Възможно ли е Ники Сепети да е желаел смъртта ми?

Сал отвори външната врата. Чуваха виенето на асансьора, който слизаше надолу.

— Нийв — рече той, — имаш ли смелост да опитаме нещо?

Като не знаеше какво да очаква, Нийв кимна.

— Ще оставя вратата отворена. Ние с теб можем да си говорим. Ако някой те следи, по-добре е да не се изплаши.