Читать «Колекцията» онлайн - страница 147

Нийв, все още не си се сетила за най-хубавата част. Ти си единственият човек, който ще я научи, но няма да си жива, за да го разкажеш. Нийв, дяволска глупачке, аз не само откраднах „Пасифик рийф луук“ от майка ти. Аз й прерязах гърлото заради него.

— Сал е! — прошепна Майлс. — Той е отчупил дръжката на кафеварката. Опита се да съсипе тези скици. А Нийв може сега да е с него.

— Къде? — Кити сграбчи ръката на Майлс.

— В офиса му. Тридесет и шеста улица.

— Колата ми е отвън. В нея има телефон.

Майлс кимна и се втурна към вратата и надолу по коридора. Мина една ужасна минута, докато асансьорът дойде. Спря два пъти да вземе пътници, преди да стигне до партера. Държейки Кити за ръка, той се втурна през фоайето. Без да ги е грижа за движението, те се втурнаха през улицата.

— Аз ще карам — каза й Майлс. С изскърцване на гумите направи обратен завой и полетя по Уест енд авеню, надявайки се някоя патрулна кола да го види и да го последва.

Както винаги в кризисни моменти, усети, че става леденостуден. Мозъкът му се превърна в отделно същество, обмислящо какво трябва да направи. Даде на Кити един номер, който да набере. Тя се подчини мълчаливо и му подаде телефона.

— Кабинетът на полицейския комисар.

— Майлс Кърни. Свържете ме с комисаря.

Майлс отчаяно се промъкваше през натовареното вечерно движение. Игнорирайки червените светлини, остави зад себе си ръмжащи и ядосани шофьори. Бяха на Кълъмбъс съркъл.

Гласът на Хърб.

— Майлс, току-що се опитах да се свържа с теб. Стюбър е поръчал убийството на Нийв. Трябва да я предпазим. И, Майлс, мисля, че има връзка между убийството на Етел Лемстън и смъртта на Рената. V-образният разрез в гърлото на Лемстън… Той е абсолютно същият като раната, убила Рената.

Рената, срязаното й гърло. Рената, лежаща толкова спокойно в парка. Никакви признаци на борба. Рената, която не беше нападната, а която се беше срещнала с човек, на когото вярваше, приятеля на съпруга й от детството. „О, Господи! — помисли си Майлс. — О, Боже!“

— Хърб, Нийв е в офиса на Антони де ла Салва. Западна тридесет и шеста улица, номер двеста и петдесет. Дванадесетият етаж. Хърб, изпрати нашите момчета там бързо. Сал е убиец.

Между Петдесет и шеста и Четиридесет и четвърта улици преасфалтираха дясната лента на Седмо авеню. Но работниците си бяха тръгнали. Майлс безразсъдно подкара между преградите по все още влажния асфалт. Минаваха покрай Тридесет и осма улица, Тридесет и седма…

Нийв. Нийв. Нийв. Нека дойда навреме, замоли се Майлс. Господи, спаси детето ми.

Джек остави слушалката, все още обмисляйки онова, което беше чул току-що. Приятелят му, директор на чикагския „Аквариум“, беше потвърдил подозренията му. Новият музей беше отворен преди осемнадесет години, но прекрасната експозиция на най-горния етаж, където се пресъздаваше зашеметяващото усещане, че се разхождаш на дъното на тихоокеански риф, беше завършен преди шестнадесет години. Малко хора знаеха, че беше имало проблеми с контейнерите и че етажът с „Пасифик рийф“ бе затворен за посещения почти две години, след като останалата част от „Аквариума“ беше завършена. Не беше нещо, което директорът си беше направил труда да включи в справочниците. Джек знаеше, защото беше ходил на северозапад и редовно посещаваше музея.