Читать «Колекцията» онлайн - страница 142

Очакваше Кити Конуей около шест часа. В пет и петнадесет влезе в спалнята си, съблече се, взе душ в банята до стаята си и внимателно подбра костюма, ризата и вратовръзката, с които щеше да отиде на вечеря. В шест без двадесет беше напълно облечен.

Много отдавна беше осъзнал, че работата с ръцете имаше успокояващо действие върху него, когато бе изправен пред труден проблем. Реши през следващите двадесетина минути да види дали може да оправи дръжката на кафеварката, която се беше счупила онази вечер.

Отново си даде сметка, че гледа тревожно в огледалото. Сега косата му беше абсолютно бяла, но достатъчно гъста. Голямото легло, гардеробът, тоалетката и огледалото бяха антики — сватбени подаръци от семейството на Рената. Майлс се втренчи в леглото и си спомни Рената, подпряна на възглавниците с бебето Нийв до гърдите си. „Cara, cara, mia cara“ — шепнеше тя, докосвайки с устни челото на Нийв.

Майлс се вкопчи в таблата на леглото, отново спомняйки си загриженото предупреждение на Сал: „Погрижи се за Нийв“. Мили Боже! Ники Сепети беше казал: „Погрижи се за жена си и детето си.“

Достатъчно, каза си Майлс, докато излизаше от спалнята и се насочваше към кухнята. Превръщаш се в нервно старче, готово да подскочи и при вида на мишка.

В кухнята порови из тиганите и тенджерите, докато не извади машината за еспресо, която беше изгорила Сал във вторник вечерта. Занесе я в кабинета, сложи я на бюрото, извади кутията с инструментите си от килера и се зае с ролята, която Нийв наричаше „Майстор Тричко“.

След малко разбра, че причината, поради която дръжката беше паднала, не бяха разхлабените или счупени винтове. После каза на глас: „Това е абсолютно откачено!“.

Опита се да си спомни точно какво се беше случило вечерта, когато Сал се беше изгорил…

В понеделник сутринта Кити Конуей се събуди с чувство за очакване, което не беше изпитвала от много отдавна. Смело устоявайки на изкушението да подремне още малко, тя се облече в екипа си за джогинг и тича из Риджууд от седем до осем часа.

Дърветата покрай прекрасните широки авенюта имаха онзи специфичен червеникав оттенък, който показваше, че пролетта идва. Едва миналата седмица, когато бе тичала тук, тя беше забелязала напълването, беше си помислила за Майк и си беше спомнила откъса от една поема: „Какво може да направи пролетта, освен да обнови нуждата ми от теб?“

Миналата седмица беше погледнала с носталгия младия съпруг надолу по улицата, който махаше за довиждане на жена си и бебешока, докато даваше колата на заден по алеята. Струваше й се, че вчера беше държала Майкъл и махаше на Майк за довиждане.

Вчера и преди тридесет години.

Днес се усмихна разсеяно на съседите си, докато приближаваше към дома си. Трябваше да отиде в музея по пладне. Щеше да се прибере вкъщи към четири, точно навреме, за да се облече и да тръгне за Ню Йорк. Поколеба се дали да не отиде на фризьор и после реши, че се справя по-добре сама.