Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 70

Шосето върви край реката, като я минува на много места по добри мостове, но само то е ужасно лошо на повечето си пространство. Върлите му спускове и стръмнини правят вървежа на коня твърде мъчен, а на файтон — невъзможен. Само волските кола — едните, за които не съществува препятствие, защото аз видях дирите им дори до върховете на всички родопски бърда, по които минах — могат свободно да пълзят по този път, който има претенцията на шосе. Застигнах някои, които влачаха с едно адско скърцане, предълги греди — по една или две: човек не знаеше, от какво им е душата на бедните волове, разчекнати и мартиризирани под тежестта на тоя товар, утрояван от лошотата на пътя.

Вървяхме около три часа и половина все така. Някъде през пролуките на пролома виждах на север Пазарджишкото поле и зад него върхове от Средна гора. Когато заприближавахме към северния му край, скалите от сивожълт камък зачестиха да шарят стръмнините по твърде живописни начини. Някъде те изображаваха някакви дълги зидове на криви линии, или тераси, правилно подзидани, стотина метра високо над пропастта, по които се притискаха групи от кичести борики: тъмни дупки изведнъж се отваряха в някои стени, сякаше че бяха леговища на някои хвъркати чудовища: имаше някои съвсем с форма на врати; Тия дупки все повече се намножаваха по урвите и зловещо гледаха от непристъпните си височини. Това са прочутите пещери на града Пещера, комуто са дали името си. Любопитно е, че това архибългарско название е дало възможност на гърци и турци да ги преиначат — всеки в полза на своята националност: гърците са ги променили в Περιστερά (гълъб), а турците — в Бешдере (пет-реки), Тия многобройни пещери, които местното население нарича просто дупки, Ушатова дупка: Накърджийска дупка, Шантова дупка, Страшинова дупка, са богати със сталактити, резултат на многовековната работа на водата която капе от сводовете им. До самия град в планината има една изкуствена дупка, изкопана в скалата във вид на килийка, гдето извира лековита вода, която в петък привлича болни от вред и от всички народности. Тя е свързана с едно предание, нелишено от мистическа поезия. Според него, там живели някога двама калугери постници, святи хора. Някои злодейци ги убили, и като се смесила кръвта с водата, направили я от тогава лековита. Който и днес идел твърде рано в тая дупка, можел да чуе таинствени гласове, които пеят черковно пение и звук на клепало.

На едно по-голямо разстояние от града има рът, називаем Костева могила. Тя изобилва с человечески кости, и произхождението им се обяснява, както и на ония на Костенополе при Костенец, чрез битките на българите с турците при завоеванието. И тук, както в мъчнодостъпния пролом на Искъра, (при Урвич), Момина клисура и други горски усои, трябва да са имали място последните епизоди от агонията на погибающето Шишманово царство. Тия горски теснини не са били вече надеждни убежища на дребните уломки от политическата ни независимост, изчезнала най-напред от равнините. Природните твърдини са били слаби да защитят едни борци, които вече не се надявали на силата на меча си, сломен от стихийния напор на неудържимия азиатски нахлув…