Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 69

И платното на Пйотровски представлява най-грозната станция на новата ни история; Но впечатлението, което произвеждат неговите осветени от пожара трупове, на които смъртта е благодетелно прекратила страданията, е съвсем друго от онова на Холарековата картина, която изважда в ума ти образа на 15,000 българи в момента на най-лютите мъки…³¹ Въображението ти се вледенява и душата се парализува от ужас! Там е дълбоко възмущение и тъга — тук е погнушение и настръх, какъвто усещате във Винтеровия музей на инквизацията в Петербург!… Зрителят отминува с чувство на отвращение от низката жестокост на човешката природа и с гняв против художника, който е посветил толкова талант, сила, изкуство и вдъхновение, за да я обезсмърти на това платно!…

Аз изказвам тук лично мнение на един профан. А познавачите от изкуството могат да се възторгват колкото щат от труда на г. Холарека, като го гледат през очите на специалиста; аз го гледам през душата на българина…³²

XXXI. Из пролома на Стара река. — Пещера

Един четвърт час на север от Батак Стара река се завира в пролома, който разсича до дъното родопската верига и тутакси се скрива из неговите усойни завои. Само когато се озовах в них, оградени от всякъде между техните високи стени, аз получавах повечко облекчение; зловещият призрак на окървавения Батак оставаше зад мене, като че спрян от невидим вардач при портата на пролома. Тоя затулен пролом действуваше успокоително на нервите ми. Може би и той знаеше някои кървави сцени от баташката драма, но за мен те бяха неизвестни и нищо не го свързваше с Батак, освен реката, която сега влечеше безгрижно шумящите си бистри, като сълза, вълни към свободната долина на Марица.

Рядко съм виждал пролом по-див и по-величествен от този.

Две шеметно високи, прави, почти надвиснали урви, цели покрити с борики. Тия борики стърчат една над друга, едвам закрепени на отвесните стени, по които са озъбени страшни канари А Старата река шуми лъкатушно и с безбройни пенести водопади из дълбокото си гранитно легло. Погледът възхитен хвърчи по зелените стени, чиито рунтави върхове се потапят нежно в небесната синина; него го поразяват все нови, все разни и все величави картини, що на всеки завой му представя проломът, цял ехтящ от ручението на реката.