Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 68

До тая картина, и като pendant неин виси друго едно платно, на г. Холарека, което изображава ослепената Самуилова войска при Беласица (1015). Тия две страшни събития, които делят толкова века едно от друго, тука са тъй близки и сродни по своята трагичност! И тъй различни и далеки по съдбоносните си сетнини — първото докарало освобождението на България, второто гибелта й!… Уви, тая картина е също художествена, но аз се питам: защо виси там? Защо е донесена там тая картина, изражаваща най-трагическия и грозен момент в нашата стара история?! Каква идея е ръководила комисията на изложението по снабдяването картинния му отдел с тая ужасна картина? Защото тя само ужас може да вдъхне на зрителите. За щастие сега, малцина от тях знаят значението й, за да могат да пропъплят мравки под кожата им³⁰. И по-добре. Аз не разбирам какво хуманно и благо чувство, какво облагородяюще усещане могат да събудят в душата на българина подобни зрелища на человешка зверщина, освен безплодно настръхване, инстинкти за мъст и умраза и сляпо национално озлобление. Трябваше ли от толкова далеко (от Прага!) да се докара тая картина, която, ако там служи да порази на миг равнодушното любопитство на чужденеца, в Пловдив прави да се облива с кръв сърцето на българина? Каква полза да въздадеме в живи образи средновековните безчеловечни свирепости? Каква необходимост в нашето първо изложение най-голямата картина, която виси там, да представлява един наш национален позор, който е позор и за человечеството? Не стига ли гдето сме нещастни да го имаме в историята си, (гърците се гордеят с него), ами още да го гледаме с любов, възпроизвеждан от изкуството?

Укорът ми се отнася еднакво към комисията на изложението, както и към г. Холарека. Талантливият художник е имал да си избере безброй сюжети из нашата стара история, която не е лишена от светли или покъртителни страници, но той предпочел най-черната и отвратителната? Защо? Човек неволно дири моралното или идейното побуждение на артиста, но мъчно може да го улови в ужаса на сюжета, и неволно му хрумва мисълта дали то не трябва да се дири в декадентското желание на художника да спекулира с нервите на зрителя? Ако би случайно това да е съблазнило художника, жаден за ефекти, чрез ужас, аз му бих посочил и други сюжети от историята на Изток за картини, напр. пиршеството на влашкия войвода Рад Дракул, от лишаването от редовете на триста пленници маджари натъкнати на колове около пирующите, или акта на одирането в Цариград молдовския княз Бранкована! Или пък опичането жив, нанизан на ръжен, като прасе, злочестия старец Трендафил Тошев Керелов при клането на Батак, от барутинския Ахмедага! „Нежните“ средни векове, та и деветнадесетия, пазят богато съкровище за г. Холарека!