Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 72

По 9 часа колата ме носеше през зелената горска бърдчина, от север, към равнината на Марица. Когато възлязох на върха на бърдото, аз се обърнах назад. Веригата на Родопите, грандиозна и лъснала от зеленина под блясъка на утринното слънце, затваряше кръгозора от юг; проломът и той беше затворен сега от един рът на планината, така щото мъчно би отгатнал човек, че там я просича дълбок канал до самите недра на Родопите.

И аз чувствувах добре, че вече съм вън от тях, от техните картини, поезия, тъмни борове и мрачни възпоминания, виждах, че е време да им кажа сбогом, както е време сега да го кажа на читателя.

София, 11 октомври 1892.

info

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Явор Киндеков

Публикация:

Иван Вазов, В недрата на Родопите, Български писател, С.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3767]

Последна редакция: 2007-11-05 10:00:00

notes

1

„Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза“. Виена, 1870.

2

Под първото название я е записал Захариев, под второто — Хр. Константинов, под третото — д-р Иречек. Лъджанци пък я наричат: Банянската река.

3

Из надписа на една мраморна плоча, Захариев, стр. 65.

4

Ние почти излагаме дословно целия разказ за потурчването на чепинските българи, намерен на един кожен требник. И езика оставяме същия.

5

Тунис, Триполис и Египет.

6

Владика.

7

Гявури.

8

Непокорни.

9

То ще да е Батак, само, с поизменено име; друго село Батьово на Старарека няма.

10

Сборник на народни умотворения, наука и книжнина.

11

Умалително име от Вахидѐ.

12

Известно е, че в Каменица и Белово няма никак мохамеданци.

13

Булка.

14

Зачеха, заченаха.

15

Дюна, турска реч — свят.

16

Измъчи се.

17

Надолу.

18

Каквито се намират и в Рамаяна. По това се види, че авторът на тия песни е имал тая книга на ръце.

19

Карлово не биде изгорено, само мъжете му бидоха избесени.

20

Привременен председател на Областното събрание до избирането на постоянно бюро ставаше по право най-старият между членовете му. Обикновено такъв биваше католишкия владика Monseigneur. Като не българин, той накарваше да му напишат няколко български думи, с които трябваше да се отвори сесията, с латински букви. Понеже тия последните не всегда изразяват точно българските звукове, то произнасянето им биваше неправилно.

21

Вместо: Господа Членове ка Областното Събрание.

22

Любопитният може да найде и други хумористически епизоди от източно-румелийския парламентарен живот в духовития разказ: Слабите на деня, от г. Ив. Ев. Гешов, напечатен в „Библиотека Св. Климент“. Позволявам си да приведа в цялост следующия: „В същото «бльснато» събрание, разказва г. Гешов, друг директор, други път, повдига хомерически смях с едно свое твърде оригинално обяснение. Разискваше се законопроект за гражданското състояние — y’ètat civil. Тоя законопроект беше съставен от един чех-юрист, а после преведен на български. В едно място той гласеше, че когато иякой умре, кметството на оня град или онова село беше длъжно да издаде за погребението на мъртвеца едно свидетелство «без платно и без ковчег». Стана един представител и поиска обяснение от директора върху тия думи. Високия сановник се изправи, тури очилата си, и откак прочете два-три пъти въпросния пасаж, заяви, че мисълт му била явна, че той имал за цел да позволи да се закопават без платно и без ковчег умрелите! Жертвата бе паднала в примката. Скокна изкустният ловец, който бе поставил тая примка, и заяви, че по-груба грешка не може да бъде. Г. директорът нямал, освен да попита своя чех-чиновник и шял да узнае, че когато писал законопроекта той е искал да постанови щото свидетелството за погребение да се издава «безплатно» и без «гербова марка», тъй като колчег (написано погрешно: ковчег), по чески значело гербова марка“.