Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 67

Но тия редки пламванета на кураж се губят всред всеобщото изплашване и безумен студен страх на батачани, който се е равнявал само с безумно-звярско-стадната кръвожадност, която е прихванала тълпата башибозуци…

Когато излязох из черквата, стражарът ми посочи едно дърво в двора: от него един ходжа подир сеча в черквата е изпял тържествен намаз²⁹ в благодарност Богу, че е помогнал за изтреблението на „каурите“!

Нещо преди четири века (на 1572 г.) един друг ходжа в Рим, един папа, при изестието на Вартоломейската нощ, беше отслужил благодарствена Te Deum за изкалянето хугенотите във Франция.

Всемилостивия, вседобрия, всеблагия бог, религията го правеше главен участник в най-звярските злодеяния, които са опозорили человеческия род!

Уви, трябваше ли историята с тая омерзителна точност да се повтаря подир четири столетия?!

Друг един ходжа на беглишките хармани, (височина над Батак, от гдето Ахмед ага е ръководил изтреблението му), от една дървена кошара, подир сеча, прогласил пред пленените жени и башибозуците, че „каурското се вече свършило, че по всичката земя на давлето не оставал ни един каурин и че поляната на бившето село Батак ще се посее с ечемик за конете на правоверните!“

Тъпоумният фанатик не знаеше, че от това кърваво пепелище щяло да изникне съвсем друго растение: отмъстителна сабля която подсече на веки живота на отоманската империя…

……………………………………………………………………………………………………………………………………………

XXX. Два момента от българската история

В Пловдивското изложение (на връщане в София) аз видях великолепната картина на г, Пйотровски: Клането и пожара на Батак. Аз проверих своите представления за тях с ония, които ни е дало на платно творчеството на живописеца и още един път имах случай да се поклоня пред магията на изкуството. Освещението на нощния мрак от пламъците, в трепливи петна, отразявани от вълните на Стара река, куповете голи и полуголи тела край нея със замръзнали от ужас лица и кървавите рани, които нощта прави черни, групата на убийците с лица покойно-звярски, на половина и зловещо озарени от пожарите, които си делят плячката — всичко това е поразително живо, изразително, блестяще по съвършенството на замисълта и на изпълнението. То възбужда удивление, заедно с едно безпределно чувство от жалост, скръб, негодуване… Но ужас — не. Ужасът се получава там, в самия Батак, когато стъпяш на земята и под краката ти се чини, че пръщят кокали, когато гледаш черковните стени до дека са изкъртени и знаеш, че до там е все било трупове и кръв, и когато като се запреш над Стара река, помислиш си, че тя е някога текла съвсем червена и е лъскала ноще от пламъците, които са изядвали два разкрача от тебе двесте живи хора, всред адски пърщенета и виенета… О, там е ужасът, там настръхват космите и человек чувствува, че е унизен от това чувство на ужас, че е деградиран от него, че е лошо, че става звяр…