Читать «В недрата на Родопите» онлайн - страница 65

Тия стени навсякъде имат изкъртена мазилката си на един човешки ръст височина. Стражарят ми обяснява това, както и опушването им: турската власт, разтревожена сама от големината на престъплението, което бе допуснала и насърчила, беше поискала колко-годе да заличи дирите му. След изгарянето посредством огън и вар телата, разпоредила се за остръгването на кръвта от стените, която е показвала височината, до която са били дошли напластените трупове на страдалците.

При недогорелите останки на олтара са сложени на полички купове черепи: разните дупки и широки цепнатини по тях свидетелствуват за мъченическата смърт на нещастниците. Един вид епитафия в блудкави стихове е закачена над черепите, които сами са достатъчно красноречиви, за да пробудят в душата най-раздразнителна скръб и ужас.

Но скръбта и ужасът ще бъдат тогава пълни, когато узнаем всичката безкрайност на тая дълга агония на няколко стотин мъже, жени и деца. Тука е търсило прибежище от пламъците и ятагана на бешибозуците друга голяма навалица хора от всеки пол и възраст. Черквата, чрез своите яки зидове — дворски и вътрешни — е била най-здравото място в цялото село, затова била привлякла в недрата си пет пъти повече свят, отколкото е била в състояние да побере. Тая гъста навалица се тъпкала вътре и в двора. Най-напред башибозуците, подир отчаяна защита от обсадените — с камъни и дърва — понеже нямали оръжия, нахълтали в двора (2-и май). През деня и до полунощ, всред писъци и ревове, турците секли немилостиво. Призори целия черковен двор бил вече настлан с кървави тела на убити и умирающи!… Тогава настал ред на навалицата в черквата. Там, повече от хиляди мъже, жени и деца, заглушавани от врявата на клането в двора, са се тласкали, мачкали, тъпчели и задушвали до смърт от отровения с нетърпим смрад въздух… Въображението се потресва от страховитостта на картината. Всеки нещастник е умирал не една смърт, а сто смърти — от непоносими физически и нравствени страдания. Башибозуците, за да ги накарат да отворят черквата, не са се задоволили само да морят с глад, жажда²⁷ и куршуми натрупаните един въз други мъртви и живи, обезумяли от страх и отчаяние батачани. Тия озверени фанатици със свойствената на жестокостта изобретателност, хвърлили от прозорците кошери с пчели, и хиляди отровни жила заставили клетите пленници да издават неистови викове. Когато бръмчащите роеве разсърдени пчели, като парлив облак падали въз лицата, шиите и ръцете, то натопени в газ и запалени стиски слама, хвъргани в черквата, във вид на огнени езици пържили, горили телата, задушвали с ядовития си дим устата и гърлата, заслепявали очите, тровели въздуха. Тия нови инструменти за мъчения произвеждали в навалицата, заедно с ужаса, луди безвредни движения, нови притъпкования, смазвания и удушвания на мъже, жени и деца!