Читать «Черният корсар» онлайн - страница 11

— Вярно е, но Ван Гулд се чувствува сигурен в Маракаибо. — Е, ще видим, когато навлезем в залива с Олонеца.

— Олонеца! — прошепна испанецът и потръпна от ужас.

Изглежда Корсарът не обърна внимание на уплахата на пленника, защото подхвана, сменявайки тона:

— Какво правеше в тази гора?

— Наблюдавах брега.

— Сам ли?

— Да, сам.

— Страхувахте се да не ви изненадаме?

— Не отричам, защото бяхме известени за някакъв съмнителен кораб, който кръстосвал из залива.

— Моят?

— Щом сте тук, значи онзи кораб е бил вашият.

— Така че губернаторът е побързал да се укрепи, нали?

— Нещо повече: изпрати доверени лица в Гибралтар да предупредят адмирала.

Този път потръпна Корсарът, ако не от страх, то от безпокойство.

— Аха! — рече той и силно пребледня. — Значи корабът ми е в опасност. — Но повдигайки рамене, добави: — И все пак, когато флотата на адмирала стигне до Маракаибо, аз ще бъда на борда на „Мълния“.

Изправи се рязко и подсвирна на двамата флибустиери, които стояха на стража встрани и рече кратко:

— Тръгваме.

— А с този човек какво да правим? — попита Кармо.

— Водете го с нас; отговаряте с живота си за него, ако ви побегне.

— Гръм и мълния! — възкликна Ван Щилер. — Ще го държа за колана, да не му мине въобще наум да бяга.

Тръгнаха отново един след друг, в индианска нишка — Кармо най-отпред, а Ван Щилер последен, зад пленника, за да не го изгуби от поглед дори за секунда.

Започваше да се разсъмва. Мракът бързо се отдръпваше, подгонен от розовата светлина, плъзнала по небето и по върховете на гигантските дървета в джунглата. Маймуните, които са тъй многобройни в Южна Америка, особено във Венецуела, се събуждаха, изпълвайки леса със странни пясъци. По върховете на грациозните палми, наречени асаи, с тънък и елегантен ствол, сред зеления листак на огромните ериодендрони, сред дебелите лиани сипос, които се вият около дърветата или се вплитат във въздушните корени на ароидеите и на изящните бромелии с отрупани клони от яркочервени цветове, подскачаха като палави дяволчета всякакви видове маймунки. Тук можеха да се видят цели племена от мико, най-грациозните, пъргави и интелигентни маймуни, макар да са тъй дребни, че човек може да ги сложи в джоба си; виждаха се и цели колонии от червени сауи, малко по-едри от катерица, с разкошна грива, която ги оприличава на лъвчета; после стада от моно, най-мършавите сред маймуните, с тъй дълги ръце и крака, че приличаха на огромни паяци, както и рояци прего — четириръки, които са ужас на нещастните плантатори, защото опустошават всичко.

Не липсваха и пернатите, които смесваха крясъците си с тези на маймуните. Сред големите листа на помпонасите, които служат за изработването на красивите и леки панамски сомбреро, или сред горичките с ларанзии, чиито цветове издават упойващ дъх, както и по пурпурните цветове на безкрайно красивите палми куарезми чуруликаха с пълно гърло малките маитаео, вид папагали с турскосини глави; големите червени папагали ара, които от сутрин до вечер неуморно крещят ара-ара, или онези птичета, наречени хорадейра, чийто глас напомня човешки плач.