Читать «Черният корсар» онлайн - страница 9

— Къде мина?

— На двадесет крачки от мен.

Корсарът се наведе до земята и заслуша внимателно, спирайки дъха си. До ушите му достигна леко шумолене на листа, но този шум бе тъй слаб, че само много тренирано ухо можеше да го долови.

— Може да е животно — каза изправяйки се. — Но ние не сме хора, които се плашат, хващайте сабите и ме следвайте.

Заобиколи ствола на едно огромно дърво, което се издигаше сред палмите, после спря посред шума на някакви огромни листа и впи поглед в мрака. Шумоленето на сухи листа бе престанало, но до слуха му малко по малко достигна лек металически звук, сякаш някой дигаше петлето на пушка.

— Стойте! Тук има някой, който ни дебне и чака момента да стреля връз нас.

— Дали са ни видяли да слизаме от лодката? — промълви Кармо, обзет от безпокойство. — Тези испанци имат навсякъде шпиони.

Корсарът бе стиснал с десницата си сабята, а с лявата — пистолета и се мъчеше да заобиколи гъсталака от листа, без да предизвика ни най-малък шум. Изведнъж Кармо и Ван Щилер го видяха да се хвърля напред и с един скок да връхлетява върху една човешка фигура, която неочаквано се бе надигнала от един храст. Нападението на Корсарът бе тъй неочаквано и поривисто, че човекът, който готвеше засадата, се строполи и дигна крака във въздуха, ударен посред лицето от дръжката на сабята.

Кармо и Ван Щилер веднага се нахвърлиха отгоре му и докато първият събираше пушката, която оня бе изпуснал. Другият насочи пистолета си към него и каза:

— Ако мръднеш си мъртъв.

— Един от нашите врагове — рече Корсарът, навеждайки се към човека.

— Да, един от войниците на проклетия Ван Гулд — отвърна Ван Щилер. — Какво е правил скрит на това място? Любопитен съм да науча.

Размотаха червените си вълнени пояси, които носеха около бедрата и завързаха ръцете на пленника, който не посмя да окаже никаква съпротива.

— А сега да видим кой си — рече Кармо.

Испанецът, който беше зашеметен от удара, започна да се съвзема, опитвайки се да стане.

— Карамба! — промълви с треперещ глас. — В ръцете на дявола ли съм попаднал?

— Отгатна — рече Кармо. — Знам, че обичате да наричате нас, флибустиерите с това име.

Испанецът затрепери тъй силно, че Кармо го досмеша.

— Недей трепери отсега — каза му, смеейки се. — Запази страха си за по-късно, когато ще танцуваш фанданго из въздуха, с въже, стегнато около врата.

После, обръщайки се към Корсара, който мълчаливо наблюдаваше пленника, го попита:

— Да го довърша ли с един пистолетен изстрел?

— Не — отвърна капитанът.

— Може би предпочитате да го обесим на онова там дърво?

— Още по-малко.

— Може би е един от ония, които са бесили Червения Корсар и хората му, капитане.

При този спомен страхотна мълния проблесна в очите на Черния Корсар, но бързо изгасна.

— Не искам да умре — рече с глух глас. — Може да ни бъде по-нужен жив, отколкото като обесен.

— Тогава добре да го вържем.

Запали парче фитил за оръдие, което държеше в джоба си и го доближи до лицето на испанеца.

Нещастникът, попаднал в ръцете на страшните флибустиери от Тортуга, нямаше повече от тридесет години; бе дълъг и слаб като съотечественика си Дон Кихот, с ъглесто лице, покрито с четинеста, червеникава брада и две сиви, разширени от страха очи. Бе облечен с куртка от жълта кожа, оскъдно украсена и широки панталони на черни и червени черти, нахлузени в дълги ботуши от черна кожа. На главата си носеше стоманен шлем с някакво проскубано перо, а от кръста му висеше дълга сабя, чиято ножница бе доста ръждясала в краищата си.