Читать «Черният корсар» онлайн - страница 13

Седнал на един дънер, той свиреше на своята първобитна флейта, изработена от бамбукова пръчка и звуците, които тя издаваше бяха сладостни и предизвикаха у оня, който се заслуша в тях странен унес. Пред негъра спокойно пълзяха десетина от най-опасните влечуги на Южна Америка. Тук имаше няколко ярарака с пясъчен цвят и сплесната, триъгълна глава, издадена косо от тънкия им врат, виждаха се и няколко черни наха, наречени още ай-ай, чието ухапване води до мълниеносна смърт, както и онези змии на бели черти, разположени на кръст върху главата, наречени уруту, чието ужилване предизвиква парализа на крайника.

Чувайки вика на Кармо, негърът вдигна големите си очи, които изглеждаха от порцелан, после откъсна свирката от устата си и рече с почуда:

— Вие?… Още ли сте тук?… Мислех ви в залива, далеч от испанците.

— Да, ние сме, но… дявол да ме вземе, ако направя крачка повече към тия противни змии.

— Моите животни не причиняват зло на приятелите — отвърна негърът, смеейки се. — Почакай малко, бели приятелю, и ще ги пратя да спят.

Взе една кошница от плетени листа, постави в нея змиите, без те да се противят, грижливо я затвори и за повече сигурност затисна капака с камък. После каза:

— Сега можеш да влезеш спокойно в моята колиба, бели приятелю. Сам ли си?

— Не, водя със себе си капитана на моя кораб, братът на Червения Корсар.

— Черният Корсар?… Тук, при нас?… Целият Маракаибо ще затрепери!

— Тишина, черни приятелю. Дай ни на разположение колибата си и няма да съжаляваш.

Междувременно Корсарът пристигна заедно с пленника и Ван Щилер. Поздрави с ръка негъра, който го очакваше пред колибата, после влезе след Кармо, казвайки:

— Този ли е човекът, който ти помогна да избягаш?

— Да, капитане.

— Да не би и той да мрази испанците?

— Колкото нас.

— Познава ли Маракаибо?

— Както ние познаваме Тортуга.

Корсарът се извърна да погледне негъра, възхищавайки се на мощната му мускулатура, после добави, сякаш говореше на себе си:

— Ето един мъж, който може да ни е от полза.

Хвърли поглед в колибата и забелязвайки в един ъгъл груб стол от пръчки, седна на него и потъна отново в своите мисли.

През това време негърът бе побързал да донесе няколко погачи от маниока, вид брашно, което се получава от едни много отровни корени, но след като се настържат и изстискат, загубват отровните си свойства. Поднесе и някакви зелени шишарки, които под люспите си криеха един белезникав, сладък крем, както и дузина от ония ароматни банани, наречени златни, макар по-малки от другите, те са много по-вкусни и по-хранителни. Към всичко това бе прибавил една тиква, пълна с пулке — ферментирало питие, което се добива в големи количества от агаве.

Тримата флибустиери, които не бяха сложили троха в устата си през цялата нощ, отдадоха заслуженото на тази закуска, не забравяйки пленника. После се настаниха, кой както може, върху купчина пресни листа, които негърът бе донесъл в колибата и спокойно заспаха, нехайни към всякаква опасност. Затова пък негърът бе оставен на стража, след като пристегна въжетата на пленника, както му бе наредено от белия приятел.