Читать «Черният корсар» онлайн

Емилио Салгари

Annotation

Някога малкият френски град Мантон влизал във владенията на италианския херцог Савоя, чиито владения включвали също Ница, Вентимилия и други градове. Оттогава са минали повече от два века, но и сега жителите на Мантон могат да ни покажат гроба на Емилио ди Роканера, синьор на Вентимилия, наречен Черният корсар. Много са легендите, свързани с името му, всеки може да разкаже живота му, но дали всичко е било така или не, това никой не може да потвърди. Истината е, че такъв синьор е живял действително и когато през 1898 г. Салгари написва романа си „Черният корсар“, той само възкресява едно познато на всички име, съживявайки блясъка на неговия ореол и спомена за онези исторически събития, на които Емилио ди Роканера е действуващо лице.

Черният корсар не е пират, а смел борец за правда, флибустерите и буканерите, наричащи се братя от брега, не са разбойници, а защитници на земята си. Днес ние знаем, че тези скромни и честни земевладелци, принудени да станат моряци се отдали на пиратство, защото останали без дом и земя, не са имали друг начин да просъществуват.

Черният корсар е аристократ по произход, но по характер е великодушен към победените, безмилостен към предателите и насилниците, готов да отдаде целия си живот за справедливостта, истинската любов и приятелството.

Приятно четене и щастливи плавания с „Мълния“ — кораба на Черния корсар.

Емилио Салгари

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

XIII

XIV

XV

XVI

XVII

XVIII

XIX

XX

XXI

XXII

XXIII

XXIV

XXV

XXVI

XXVII

XXVIII

XXIX

XXX

XXXI

XXXII

XXXIII

XXXIV

XXXV

XXXVI

ПОСЛЕСЛОВ ЗА МАЛКИ И ГОЛЕМИ

info

notes

1

2

3

4

5

6

7

Емилио Салгари

Черният корсар

I

ФЛИБУСТИЕРИТЕ ОТ ТОРТУГА

Един силен глас, в който се долавяха металически нотки, се надигна от морето и Отекна сред мрака с тези заплашителни думи:

— Хей вие, хора от лодката! Спрете или ще ви пратя на дъното!

Малкият плавателен съд с двама мъже в него, който с мъка напредваше по черните като мастило вълни, държейки се настрана от високия отсрещен бряг, който се очертаваше смътно на линията на хоризонта, сякаш там се криеше някаква опасност, рязко спря. Издърпали бързо греблата, двамата моряци се изправиха отривисто и загледаха неспокойно пред себе си, устремявайки поглед към една огромна сянка, която сякаш изведнъж бе изплувала от вълните.

И двамата бяха на около четиридесет години, но с енергични, остри очертания на лицата, които изглеждаха още по-дръзки от гъстите, четинести бради, не познали, по всяка вероятност, употребата на гребен или четка.

Две широкополи, филцови шапки, надупчени на много места и разпокъсани, покриваха главите им; раздрани вълнени, избелели ризи без ръкави зле прикриваха яките им гърди, пристегнати отдолу с червени пояси, също превърнати в дрипи, но придържащи чифт големи, тежки пистолети. Късите им калцуни също бяха раздрани, а босите им крака полепени от черна кал до колената.

Двамата мъже, които човек можеше да вземе за бегълци от някои от затворите на Мексиканския залив, ако по онова време е имало такива, каквито по-късно изобилствуваха в френска и английска Гвиана, виждайки тази огромна сянка да се очертава ясно на тъмносиния фон на хоризонта сред блесналите звезди, си размениха неспокоен поглед.