Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 96

— Какво значи? — господин Еку беше станал емоционален пленник на Стен, поне до края на представлението. Стен отново не каза нищо.

Най-накрая пилотът приключи. Буквите от дим увиснаха над полето като разгънато знаме. Беше изписано:

ВСЕКИ МОЖЕ ДА ЛЕТИ ВЪВ…

ВЪЗДУШНИЯ ЦИРК

Стен пристъпи бързо напред и натисна две от стените на излъчвателя и той отново се превърна в малък куб. После го вдигна и го поднесе на господин Еку.

— Какво мислите?

— Наистина ли са правили такива неща? — попита господин Манаби. Не дочака отговора. Беше очевиден. — Знаете ли, никога до този момент не се бях замислял какво ли е да си завинаги прикован към земята заради гените си. Боже мой, колко отчаяно са искали да летят.

— Всички същества са готови да рискуват за малко свобода — каза Стен.

Манаби замълча за дълго. С леко махване на крилете се плъзна бавно над езерото. Стен знаеше, че се чуди на имената от плочата на дъното, имената на завинаги прикованите към земята Бор. Още един мах и той се завърна.

— Откъде го взехте? — попита Манаби.

— Направих го — обясни Стен. — Само съдържанието всъщност. Но беше забавно.

— Кога?

— Миналата нощ.

— Значи наистина сте го направили за мен — това беше констатация, а не въпрос.

— Да.

Манаби не помръдна.

— Аха… — каза накрая. — Значи започнахме… Много добро начало, адмирале.

— Благодаря. Напълно сте прав. Започваме. Но преди това искам да кажа нещо. Готвех се да изразя становището си в най-дипломатичната форма, която бих могъл да си представя, но после реших да я пратя по дяволите. Искам просто да изкажа мислите си. Да кажа нещата такива, каквито са.

— Продължавай.

— Между нас липсва единомислие. След цяла седмица все още не знам как да изложа виждането си пред вас. А вие все още се опитвате да измислите най-добрия начин да кажете „не“ и да приключите с това. С други думи, и двамата сме приковани. Никой от нас не може да се придвижи напред, камо ли да излети от стадиона.

— Доста точно.

— Работата е, че… вие сте по-прикован към земята от мен — каза Стен.

Създанието помръдна изненадано.

— Виждате ли, според мен, вие все още се ръководите от предишните си действия — допълни Стен, — които сега оценявате като не дотам успешни. Проблемът е, че не можете да ги върнете обратно. Поне не напълно. Сигурно се чудите дали не смятаме да ви изнудваме. Дали няма да размахаме бухалката на предателството, за да си осигурим продължителната ви подкрепа?

— Е? Така ли е?

Стен не отговори веднага на нетърпеливия въпрос.

— Не. Не е така. — Заяви го твърдо. Прозвуча като обещание.

— Можете ли да говорите от името на всички?

— Да.

— Защо сте толкова… великодушен? Или това е само временно?

— Ако се провалим, всички ще се окажем в същия дракх. Това включва и привържениците на Тайния съвет. Когато всичко приключи, ако остане нещо за оправяне, ще почивам по-леко в гроба си, ако знам, че наоколо има Манаби, които могат да помогнат. А на втория ви въпрос отговорът е „не“. Решението не е временно поради същата причина. Най-важна е лоялността. Веднъж вие напуснахте неутралния си ъгъл, за да подкрепите Императора. Заради това и сте говорили с Махони, когато е дошъл при вас. Отново от лоялност. Всъщност логика е по-подходящата дума сега. Същата логика, която някога ви е накарала да застанете на страната на Императора — тоест невъзможността да си представите каквото и да е бъдеще без него, — ви е позволила да бъдете убедени от Йън. Не е ли така?