Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 97

Алън Кол

— Прав сте и за това.

— Сега видяхте, че планът на Махони се провали. С гръм и трясък. Междувременно навсякъде из Империята хиляди същества се подлагат на мозъчно сканиране и после се екзекутират. Не е чудно, че сте притеснен. Аз също бих бил на ваше място.

— Представяте моята позиция по-ясно, отколкото вашата собствена — каза господин Еку. — Това ме навежда на мисълта, че ще последват още много допълнителни разяснения.

— Именно — потвърди Стен. — Като за начало, случилото се е по моя вина. Не на Махони. Той командваше, но аз бях там, лично, и със сигурност не се изтеглих навреме. Аз разбих този самолет, не Махони.

— Достойно за уважение е, че поемате така вината, но това само допълнително засилва моето нежелание дори само да се срещам с вас. Имате ли — как беше фразата, която вашият вид обича — някакъв коз, скрит в ръкава си?

— Може би. Това, което със сигурност имам, е вашето внимание. Нека ви кажа какво ще се случи по-нататък, ако решите да се отдръпнете. Ние няма да обърнем внимание. Но дали така ще постъпи Тайният съвет? Колко време ще мине, преди тяхната параноя да обхване и Манаби? Ако това не стане, тъй като ситуацията с АМ2 продължава да се влошава, те ще започнат да търсят различни възможности. Хонджо бяха само първите. Ще последват и други. Колко АМ2 има вашият куп в складовете си? Достатъчно ли е, за да ги изкуши?

Не беше необходимо господин Еку да отговаря. И двамата знаеха, че Манаби имаха повече от достатъчно запаси.

— А ще можете ли да ги спрете? Разполагате ли със средства или с боен дух? Не говоря за смелост. Говоря за чиста злоба. Да можете да се противопоставите като Хонджо. Да сте готови да умрете за всяка педя земя. Можете ли да го направите? Искате ли да се стигне дотам?

И тези въпроси нямаха нужда от отговор. Манаби бяха дипломати, а не воини.

— Какво предлагате? — попита господин Еку. Това не значеше, че е склонен да се съгласи, а само, че е готов да чуе.

Но сега, след като беше хванал Манаби на въдицата си, Стен искаше да си поиграе малко. Нямаше начин да остави тази огромна летяща риба да се измъкне просто така.

— Искам само да наблюдавате и да чакате — каза Стен. — Има нещо, което трябва да направя, за да ви покажа, че имаме необходимите воля и средства. В замяна…

— Да? — нетърпеливо рече господин Еку. Беше налапал здраво стръвта.

— В замяна… Ще поискам да поговоря с вас отново. Или по-скоро Махони, ако така се случи. Възможно е да бъда зает. Разговорът сигурно ще проведе Йън. Ако се съгласите. Склонни ли сте да направите поне това?

Как би могъл да му откаже? Не го направи. Вместо това помоли да види подаръка си още веднъж. Искаше да посети въздушния цирк, където всеки можеше да лети.

Всичко се случи точно според предвижданията на Стен. Господин Еку едва се беше прибрал у дома, когато откри, че член на Тайния съвет е отправил молба да се види с него. Всъщност не беше молба. Беше нареждане.