Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 98

Членовете на Съвета бяха обсъдили надълго и нашироко как е най-добре да постъпят с Манаби. Все още не ги подозираха в нищо. Но чистката, както и особено дългата, проточила се инвазия в суверенната територия на Хонджо бяха предизвикали недоволство из цялата Империя. Отчаяно се нуждаеха от умиротворяване, поне за малко. За целта им бе необходима подкрепата на Манаби. И то много.

Бяха обсъждали кого да пратят. Беше предложена Малперин, най-вече защото притежаваше известни дипломатически умения, поне доколкото отдадено на бизнеса създание може да ги притежава. Но дори тя виждаше недостатъците на подобно решение. Ако господин Еку откриеше и най-малкия знак колко са объркани, щяха да бъдат загубени. Трябваше да действат от позицията на силата. Имаха нужда от майстор на обобщенията.

Така че изпратиха Ловет.

Това значеше, че нямаше да има предварителни словесни заигравания.

Ловет нарочно избра малък и обикновен парк за срещата. Нямаше много място, където да лавира елегантният Манаби. Той едва успя да прелети над оградата, когато прахолякът и мръсотията полепнаха по деликатните му сетивни мустаци. Ловет изчака достатъчно дълго, за да накара господин Еку да се почувства неудобно. Наситеният черен цвят по гърба на Манаби преля в убито сиво. Прелестните червени багри станаха болнаво оранжеви. Едва тогава Ловет започна да говори.

— Искаме изявление от вас — каза той. — Нося списък с нашите искания. Одобрете го сега. Можете да го прочетете по-късно. Когато пожелаете.

— Колко предвидливо от ваша страна — отвърна господин Еку. — Но първо… може би е най-добре, ако ми кажете за какво точно даваме съгласието си. Така… ще ме просветите.

— Става въпрос за опита за атентат — изръмжа Ловет. — Нали знаете… да заявите, че го осъждате — и прочие, и прочие.

— Определено го осъждаме — съгласи се господин Еку. — Това „и прочие“ всъщност ме тревожи.

— О… нищо особено, става дума за виновниците. Призоваваме да бъдат наказани. О… да, Хонджо. Решихме, че всяко разумно същество ще ни подкрепи за освобождаването на скритото от тях АМ2. Не можем да оставим такива ненормалници да разполагат с толкова гориво. И да правят каквото си пожелаят. И когато си пожелаят. Искам да кажа, че е напълно законно. Действията ни, имам предвид. Ние издаваме лиценз за АМ2, следователно точно ние трябва да осигурим правилното му ползване.

— Разбирам — кимна съществото Манаби. И определено го мислеше.

— Е, да говорим направо. Има ли проблем с някоя от тези точки? — Ловет говореше колкото се може по-заплашително. Не искаше да остане и грам съмнение какво ще се случи, ако господин Еку има възражения. Затова продължи в същия дух. — Защото, ако има, значи всички имаме проблем. Моите колеги от Съвета искат да знаят със сигурност кой на чия страна е. Времената са тежки. Необходими са сурови мерки. Или сте с нас — или с Хонджо. Ясно?