Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 94

Стен изпита огромно облекчение, когато най-накрая се срещнаха с Махони. Със своя седемдесет и пет годишен опит като шеф на корпус „Меркурий“, за Йън не беше особено трудно да се изплъзне от преследвачите си.

През цялото време се местеше. Понякога се скриваше на някоя планета за кратко, после се появяваше отново, за да види какво става наоколо, и се преместваше пак, преди да събуди подозрение. До мига, в който Стен и Алекс го потърсиха чрез Джон Уайлд, той вече се бе укривал на десетина наистина отчайващи места, използвайки фалшиви самоличности. Колкото по-бързо и по-често се движиш, обичаше да казва Йън, толкова по-малко изкусност се изисква да се приготвят фалшиви документи. Ролята е важната част, добавяше той, както и способността да мислиш в движение и да захвърляш ролята като стара, непотребна кожа.

Старият командир на Стен веднага оцени плана и настоя да го приведат в изпълнение. Ключът към успеха му бяха Манаби и безупречната им репутация на абсолютно честни същества. Без тяхното съгласие планът имаше малък шанс. С оглед на скорошния си провал Махони подтикна Стен да се заеме с обсъжданията, а той щеше да се появи по-късно, ако се наложеше. Стен се съгласи, но не се чувстваше в свои води. Едно нещо беше сигурно обаче — каквото и да излезеше от преговорите, Стен беше решен да продължи. И все пак му се щеше господин Еку да се присъедини. Наистина му трябваше.

Днес беше големият ден. Всичко щеше да се реши след малко. Целта му беше проста и не изискваше пълна победа. Трябваше само да успее да разбие леда дотолкова, че да блесне слънчев лъч.

Стен можеше да подходи към задачата само по един начин. Трябваше да впечатли Манаби. Но първо, както казваше баща му, трябваше да привлече вниманието на господин Еку. В този случай обаче предложената от баща му бухалка нямаше да свърши работа.

Помаха за поздрав, когато стигна на няколко метра, и коленичи на тревата. Постави малък черен куб на земята, внимателно натисна стените му и отстъпи назад. Кубът започна да се разгъва. Стен усети лек полъх във въздуха. Господин Еку долетя. От съществото се излъчваше любопитство. Стен не се обърна. Вместо това задържа вниманието си съсредоточено върху разгъващия се куб. Време за шоу, приятели.

Кубът се превърна в основа на малък холографски проектор: движеща се, почти жива форма на изкуство, с което Стен беше убивал свободното си време цял живот. Холограмата, която беше избрал за дипломата Манаби, не беше чак толкова изпипана. Стен беше създавал копия на древни мелници, фабрики и цели градове, чиито жители сновяха насам-натам, изпълнявайки многобройните си задачи. Тази холограма беше направена от готов комплект за по-малко от шест часа. Разбира се, Стен вече беше станал доста добър в хобито си.

Но не трудността на изработването по принцип го привличаше. А това, че беше приятно за гледане, движеше се по странен начин, или показваше нещо важно. Подаръкът за господин Еку имаше по нещо и от трите.