Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 92

Ала Кес умееше да се владее. Разпозна истинската природа на здрача, но не потъна в него, а продължи нататък. Докато неговите колеги трескаво продължаваха с грабежите у дома и в световете на Хонджо, той изплиташе брънките на тайната си игра.

Остана да добави само още една брънка, да получи само един ключ. И това беше най-трудната и най-опасната от всички задачи — да привлече полковник Пойндекс, шефа на корпус „Меркурий“, на своя страна. Когато накрая установи каква ще бъде цената, Кес не се поколеба дори за миг.

На живо полковникът изглеждаше също толкова невъзмутим, колкото и на екрана, когато обяви предстоящия опит за атентат. Слушаше внимателно всяка дума на Кес. Не мигаше, не се усмихваше, дори не помръдна на стола си.

Кес внимателно излагаше разсъжденията си и подчертаваше логиката им. Императорът е бил обявяван за изчезнал — той не каза „умрял“ — и преди. И винаги се беше завръщал. От друга страна, запасите от АМ2 винаги следваха същия курс: намаляваха по време на отсъствието на Императора и се изливаха в изобилие, когато той се появеше отново. Тази част от аргументите беше доказана — от екипа на Лагут и компютъра на Кес. Възникването на дефицит от АМ2 съвпадаше с периодите, за които митовете и слуховете твърдяха, че Императорът е изчезвал.

Най-накрая Кес приключи и се отпусна в креслото със същото безизразно изражение като това на шефа на разузнаването.

— Чудех се защо сте се срещали с онази жена, Зоран — подхвърли Пойндекс. — Сега всичко си идва на мястото. Изглеждаше ми напълно необяснимо в началото.

Кес потисна инстинкта си да зяпне от изненада, при шокиращия факт, че Пойндекс, очевидно, следи всеки член на управляващия Съвет. Знаеше, че подобни подхвърляния са любимата тактика на полковника — да спечели предимство с привидно случаен словесен удар.

— Допуснах, че това може да ви озадачи — отвърна Кес. — Затова реших, че трябва да поговорим.

Загатваше, че шпионите са били следени от шпиони, действащи по негова заповед. Беше лъжа, но си я биваше. Пойндекс си позволи одобрително кимване.

— За съжаление… — полковникът умишлено удължи паузата — не виждам как бих могъл да помогна. Ресурсите на моя отдел… — отново пауза, за да се подчертае липсата им. — Пък и се опасявам, че ще надхвърля правомощията си.

Не беше необходимо да описва подробно тежките задължения на ръководената от него служба и допълнителното бреме, което му се бе струпало в резултат на оценяването на Хонджо като лесна мишена.

Ловет би обобщил позицията на Пойндекс веднага. Сделката — ако трябва да бъде сключена — трябваше да предвижда незабавно увеличаване на ресурсите и даване на по-голяма власт. Кес не беше глупак. Беше подготвен да направи едно-единствено предложение. Вярваше, че е толкова добро, че никой, най-малко шефът на разузнаването, не може да му устои.

— Аз и колегите ми от известно време обсъждаме един въпрос — поде Кес. — Загрижени сме, че определени гледни точки — важни гледни точки — никога не попадат на нашето внимание. Накратко, усещаме липса на задълбоченост в Тайния съвет.