Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 90

Кес не избухна, нито го заплаши, нито намекна, че е глупак. Вместо това позвъни и след минута-две се появи служителка, която буташе количка с огромна купчина документи. Бяха копия от доклада, изнесен неотдавна от Лагут пред Тайния съвет, този, в който беше заявил, че АМ2 ще бъде открито до тринайсет месеца.

Кес обикаляше стаята, докато Лагут се взираше в доклада, размишлявайки над многото си грехове.

— Желаеш ли да промениш заключенията в доклада? — попита Кес най-накрая.

Лагут остана безмълвен.

— Възложих на екип от мои хора да го проучат. Намериха го за… интересен — добави Кес.

Устата на Лагут се разтвори — сякаш да проговори, но после се затвори. Какво можеше да каже? Всяка страница в доклада беше измислица. Със същия успех можеше да предвиди и успех след два, шест месеца или никога.

— Ще опитаме ли по моя начин? — измърка Кес.

Логиката беше необорима. Господин Лагут се предаде.

Старата жена беше много симпатична. Сивата й коса беше разпусната и изящно се спускаше до кръста й. Лицето й сияеше от здраве. Пронизителният й смях пленяваше Кес, особено след като тя го оставяше да звънти и след най-малките му шеги. Но в него нямаше престореност. Въпреки възрастта й, която според шпионите му беше сто петдесет и пет години, фигурата й беше запазена и тялото й под оранжевата роба беше приятна гледка. От това, което му беше известно по въпроса, Кес предполагаше, че ако беше човек, би я намерил за все още привлекателна. Името й беше Зоран. Тя беше избраният водач на Култа към Вечния император.

Зоран и нейните сподвижници бяха следени от шпионите му от известно време. Бяха озадачаваща групичка. Повечето от тях водеха обикновен живот и имаха обикновена работа. Докато я изпълняваха, те се обличаха и се държаха като всички останали. Единствената съществена разлика беше в отношението им към нещата. Те бяха изключително весели създания. Не ги смущаваха никакви препятствия, нищо не можеше да ги разочарова. Главният му шпионин се закле, че ако бъде оповестен неизбежният край на Първичен свят, те ще се засмеят диво и после ще продължат с заниманията си. Вероятно щяха да добавят нещо като: „Последен шанс за света“, да облекат робите си, да събуят обувките си и да излязат да скитат по улиците, проповядвайки странните си вярвания.

Зоран опроверга част от заблудите за техния начин на мислене, като се кикотеше през цялото време.

— О, ние определено не смятаме Вечния император за бог… кис-кис-кис… Поне не е бог, сам по себе си… кис-кис-кис… По-скоро е нещо като пратеник — нали разбирате… кис-кис-кис… представител на Свещените сфери.

Кес се поинтересува какво представляват Свещените сфери.

— Много добър въпрос — отвърна тя. — Те са, ами, кръгли, предполагам. Кис-кис-кис. И свещени. — (Трийсет секунди непрекъснато кикотене.) — Всъщност това е просто понятие. Или го приемате, или не. Ако го приемете — можете да го видите. В съзнанието си. Но ако го отхвърлите — (силен кикот)… — е, разбира се, тогава няма да го видите никога.

И Кес се засмя, истински — за първи път от години.