Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 91

— Предполагам, че съм един от слепите — каза той.

— О, не. Съвсем не. Или поне не напълно — отвърна Зоран. — Иначе не бихме разговаряли сега.

Кес се замисли над думите й. Как бе възможно да е толкова доверчива? Неговите мотиви далеч не бяха безкористни. За един безумен миг — кикотенето явно му влияеше — той почти бе изкушен да го признае. Но в крайна сметка не го направи.

— Разбира се, ще се намерят и такива, които биха казали, че искате да ни използвате — каза старата жена. Този път, когато тя се засмя, Кес подскочи. — Но как бихте могли? Всичко, с което разполагам, е този беден съсъд — тя драматично очерта с ръце облеченото си в роба тяло. — И той е изпълнен с радостта на свещените сфери. — (Тих кикот.) — Използвай ни, ако желаеш. — (По-силен кикот.) — Има достатъчно радост за всички.

— Но няма ли радостта да бъде дори по-голяма — поде Кес, опитвайки се да избегне твърде плавния преход, — ако повече същества изповядват същата вяра като вас?

Този път Зоран не се засмя. Погледна го изучаващо. Очите й бяха остри и проницателни. Кес усети, че го преценява.

— Бяхте права в предположението си, че моите чувства не са твърде различни от вашите — продължи той. — Не знам нищо за Свещените сфери. Нито за боговете. Или божествените представители. Но вярвам в едно. Непоклатимо. И то е, че Вечният император е все още сред нас.

Зоран замълча. После изстреля бързо:

— Защо ти е необходимо да вярваш в това?

Кес не отговори. Поне не направо. Струваше му се, че долавя истинската същност на тази жена.

— Спряхте да се смеете — каза само.

— Какво имахте предвид, когато казахте, че искате да помогнете на другите да чуят мислите ни? — попита старата жена. — Да ни дадете пари?

Кес отвърна, че орденът й ще получи пари.

— Временна подкрепа?

Кес поясни, че като член на Тайния съвет, неговата подкрепа едва ли би могла да се разглежда по друг начин.

— Какво ще поискате в замяна? — попита тя.

— Само това, което бихте ми дали, дори без да ви подкрепа — отговори Кес. — Информация. Искам да бъда уведомен, когато някой от членовете на ордена ви — независимо къде се намира из Империята — докладва за появяването на Императора.

— Прав сте — кимна Зоран. — Никой от нас не би скрил подобна информация. В крайна сметка, нали се опитваме да убедим другите точно в това?

Кес не сметна за нужно да отговаря.

— Ще бъдете залят — каза тя след малко. — Нашата религия — ако може да се нарече така — привлича много индивиди, с, да кажем, луди умове.

— Наясно съм — заяви Кес.

Зоран го гледа дълго време. После се разнесе смехът й — див и звънтящ.

Сделката беше сключена.

Кес продължаваше да разгръща мрежата си над мътните води. Докато го правеше, не можеше да се въздържи да не се взира в тъмнината с надеждата да съзре величествената сребърна сянка на Вечния император, стаена в дълбините. Упражнението беше безсмислено и мъчително. Струваше му се, че прилича на умиращо от глад същество, купило си лотариен билет. Надеждата засега му даваше опора. Поне имаше нещо, за което да помечтае известно време. Но надеждата беше просто тънко покритие на трагична участ.