Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 89

Отговарящият за кухнята сержант се задейства. Включва верния си компютър и му дава задачата да намери въпросната бира. Списъкът, който компютърът ще предостави, почти сигурно ще съдържа марката, харесвана от командира. Но почти толкова сигурно е, че тя ще фигурира сред милион или повече други марки и няма никакъв начин да се разпознае търсената сред тях — освен да се поръча от всеки вид и командирът да ги опитва една по една. Но за това ще отидат години. Въпреки приятната си страна подобно решение има очевидни недостатъци.

С компютъра на Кес такова нещо нямаше да се случи. Той беше проектиран да взема под внимание факта, че живите умове имат определени ограничения. Компютърът действаше по лъкатушни пътища с големи и малки логически скокове. Всяко елементарно описание на подобен компютър щеше да включва в себе си сериозна грешка.

По същество той беше проектиран да действа като гросмайстор, който си има работа с талантлив любител. Майсторът знаеше, че може да разгледа много ходове и огромен брой комбинации много по-точно от противника си. Но в някоя игра аматьорът имаше доста добър шанс да спечели. Ограничените му способността можеха да се превърнат в предимство при определени обстоятелства. Гросмайсторът може със същия успех да хвърля зар в опит да разгадае каква точно глупава уловка е намислил аматьорът.

Творението на Кес щеше да повика командира от примера — или поне записите му. Серия въпроси щяха да получат отговор — при проучването на дадената биография би могло да излязат евентуални подробности за отдавна отминалата разпивка например, от медицинския картон биха могли да се определят реакциите на вкусовите рецептори на съществото. И готово! Наркобирата ще бъде открита и репутацията на клуба ще се подобри. Сержантът ще бъде награден, а командирът ще се наслаждава на любимата си бира. Щастлив край, осигурен от електрониката.

Когато Кес представи на господин Лагут, председателя на комисията за АМ2, на своето творение, той се влюби почти веднага в него. С подобна машина можеше да намери пътя и на отклонил се електрон, летящ през звездна буря.

Последвалата информация обаче го накара да го разлюби почти толкова бързо.

— Забрави за АМ2 — каза Кес. — То не е важно.

Лагут запелтечи, че това е задачата, поставена му от Тайния съвет, че цялото бъдеще на Империята е заложено на откриването на АМ2 — Златното руно на Вечния император. Дори след присвояването на запасите на Хонджо, взетото гориво щеше да отложи неизбежното за още най-много седем месеца — без да се брои огромният разход, за да се довърши заграбването.

— Все още ли не си разбрал? — попита Кес. — Тайната на Императора е умряла с него. Никога няма да я открием. Поне не и по досегашния начин.

После обясни на Лагут какво има предвид.

Господин Лагут запротестира яростно. Не изрази съмненията си, че Кес е луд — макар че определено би могъл да го намекне. Но заяви, че веднага ще докладва въпроса пред останалата част на Съвета и само с тяхното одобрение ще изостави сегашното си разследване, за да се заеме с новото.