Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 82

Стен отхапа голямо парче. Започна да дъвче. Преглътна. Още едно парче. Същото механично повторение. Внезапно замръзна. Лицето му потъмня от сдържана ярост. Изплю храната сякаш беше отрова, отдръпна се рязко, изправи се и шумно излезе навън. Този път Алекс реши да не пренебрегва инцидента. Изчака няколко мига и отиде до каютата на Стен. Вратата беше отворена, а Стен крачеше напред-назад, за да се освободи от натрупания гняв. Алекс изчака на вратата, докато бъде забелязан. Стен го видя, спря, после поклати глава и рече:

— Съжалявам, Алекс.

Килгър реши да поеме топката и да се опита да повдигне духа приятеля си.

— И с пълно право — отвърна, насилвайки се да звучи раздразнено. — С пълно право.

После продължи с упреците. Заяви, че за пореден път е развалил вечерята му. И е толкова ужасна компания, че го докарва до мисълта за убийство или самоубийство. Държи се като тийнейджър и вече е време да се стегне и да помисли как поведението му се отразява на другите, като например на стария му и верен приятел Алекс Килгър.

Алекс се чувстваше като дракх, когато започна да го обвинява, защото виждаше, че е зле. Но сетне започна да се настървява. По дяволите, той го беше вбесил! Имаше право да му го каже. Но тогава видя, че Стен не го слуша. Главата му беше наведена, а юмруците — свити, с побелели кокалчета.

— Провалих се — просъска Стен, — мамка му, провалих се.

— Да — съгласи се Алекс — Провалихме се, момко. С гръм и трясък. Но добре знаеш, че не ни е за първи път. Няма да е и за последен.

През цялото време беше наясно какво измъчва Стен. А с откровението, което току-що беше чул, се опита да разгледа нещата в перспектива. Започна да говори за всички останали мисии, които се бяха объркали, за камарите от трупове, които оставаха след тях. Бяха изстрадали далеч по-страшни неща в миналото, бяха ставали свидетели на много по-големи ужаси и бяха донякъде отговорни за много повече смърт. Знаеше, че си губи времето. Но въпреки всичко трябваше да опита.

Това не беше просто внезапен изблик на чувство за вина. Стен се връщаше към причините, довели го преди повече от шест години до решението му да се откаже от кариерата си. Таанският конфликт със сигурност беше най-скъпата война — както като загуба на животи, така и на кредити, в сравнение с която и да е друга война. Дори от своето не особено отговорно място, Стен и Алекс бяха принудени да жертват толкова много животи, че отвратителният вкус на кръвта никога нямаше да изчезне. Беше му омръзнало да е касапин — това беше и причината не само да напусне, но и да обърне гръб на единственото семейство, което бе имал. Единственото живо семейство.

По същите причини бе напуснал и Килгър. Но той имаше Единбург, семейство и многобройни приятели.

Този път за Стен беше още по-трудно да преглътне вината си за състоялата се касапница и заради дългото самоналожено усамотение. Нямаше начин, независимо колко усилено беше продължил да тренира, да не обвини за провала на мисията собствените си ръждясали умения. От гледна точка на почтеността, ако бе имал подобни съмнения, трябваше да отхвърли предложението на Махони да ръководи мисията и да му помогне да открият някой подходящ за целта — някой по-жизнен, не толкова уморен и озлобен.