Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 67

Килгър крачеше напред-назад из контролната зала на тактическия кораб, нямаше кой знае колко място за разходки — можеше да направи най-много четири-пет крачки, преди да се блъсне в нещо.

Корабът беше кацнал на брега на реката, избран за сборен пункт. Алекс беше оставил люка отворен. Заповедите бяха ясни и точни: да чака тук до час преди разсъмване или докато не бъде разкрит. Ако никой не се появи, трябваше да се завърне в океана и да не се отдалечава от устието на реката. Ако нещо в операцията се объркаше, отрядът щеше да се опита да се изплъзне от преследвачите си и да стигне до руините на Рийдспорт. Ако и там контактът се провалеше, той трябваше да напусне планетата и да докладва.

От не много далеч се чуваха звуци сякаш от ада. Алекс се надяваше, че са от нападението на отряда, а не от очакваща ги засада. Още веднъж изруга Стен, после избухна в проклятия, когато от комуникационната уредба се понесоха пронизителни писъци.

Един от екраните показваше изображение на областта около целта. Точно отвъд нея проблесна малка червена светлинка — идваше откъм реката. От средата на реката, разкри му картата.

— Мамка му! — ругатнята му дойде отвътре. Светлината — както и сигналът — се излъчваха от стандартен предавател за определяне на местоположение. Всеки член на отряда носеше такъв, заповедта бе да го активира само ако не успее да стигне до сборния пункт навреме. Но в никакъв случай в близост до целта.

Зов за помощ. Само един.

Килгър увеличи образа, за да види дали има и други. Нищо.

Пръстите му напипаха микрофон.

— Говори транспортът. Идвайте.

Нищо. Само тишина. Светлинката продължи да примигва.

На Килгър му трябваше около наносекунда, за да реши, че всичките му заповеди могат да вървят по дяволите. Миг по-късно той излетя с тактическия кораб, включи мощните двигатели „Юкава“ — нека да са проклети всички, които видят пламъците — и подкара напред срещу течението на реката.

Един от екраните проблесна. Шест грависледа.

Алекс премести едната си ръка от пулта за управление и дръпна една ръчка. Тежките картечници на тактическия кораб затрещяха. Той се отклони от курса си, бръсна върховете на първите секвои от гъстата гора и за малко да навлезе в нея, но успя да овладее управлението. Продължи да стреля през падащите отломки от грависледовете, когато по високоговорителя се чу глас:

— До неидентифицирания тактически кораб! Приземете се, или ще стреляме!

Алекс беше принуден да се издигне над пролома. Зададе на кораба курс на движение по свиваща се спирала, отстъпи три крачки от контролното табло и натисна „Изстрелване на всичко“ на отдавна активирания оръжеен панел. Осем „Гоблин XIX“ се устремиха нагоре. Надяваше се, че интелигентните самонасочващи устройства на противокорабните ракети със среден обхват са „будни“. Върна се на пулта за управление, за да спусне кораба обратно надолу. Скалите останаха назад, Килгър летеше почти над мигащата светлинка — и в зоната под тревога на врага.

Завъртя кораба, все още на пълна мощност, стабилизаторите и навигационните устройства нададоха вой. Изключи двигателя и превключи на маклийновите генератори.