Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 65

Насочване от този тип беше отхвърлено преди хилядолетия като абсурд. Недостатъците му бяха много: операторът трябваше да остане на място и да „заведе“ ракетата до целта й. За да го направи, трябваше да вижда мишената си. Врагът лесно би могъл да го открие и обезвреди. Стен обаче не възнамеряваше да се стига дотам — той действаше потайно, а не се правеше на Леонид при Термопилите.

Една нишка можеше да се разкъса или разнищи. Но не и тази.

Най-големият проблем обаче беше истински параграф 22. С каквато и скорост да се движеше ракетата, щеше да е необходим оператор с невероятни способности, за да уцели точно в целта, а не над или под нея, или по-лошо — да запрати ракетата в съвсем различна посока. Така че трябваше да я забавят. Това обаче би дало време на противника да прехване и унищожи и нея, и оператора. Но нали луксозните имения не отвръщаха на огъня — поне Стен се надяваше да е така.

Ракетите щяха да ударят една след друга целта, което щеше да доведе до хаос, пламъци и викове. Стен и неговият отряд щяха да се втурнат вътре и да се престорят на спасители, за да осъществят смъртоносната си задача. Щяха да елиминират оцелелите след взривовете членове на Съвета, после да изчезнат оттам и да се отправят към сборния пункт за изтегляне.

Звуковият маркер щеше да сигнализира на Килгър да извика тактическия кораб на повърхността, да му даде заповед да прелети ниско нагоре по реката към мястото за изтегляне.

После всички можеха да си отидат у дома и да се напият.

Стига колебания. Действай, момко.

Стен докосна бутона.

Едно…

Първата ракета беше изстреляна и, като се плъзна над земята, се насочи към главната сграда. Три секунди…

Фая Аркулер постави издължен експлозив над насочващата нишка и дръпна възпламенителния фитил.

Шест…

Първата ракета „пълзеше“ напред с малко повече от двеста километра в час.

Осем…

Зарядът експлодира, пробивайки дупка в оградата.

Десет…

Втората ракета беше изстреляна…

Единайсет…

— Гранати — изкрещя Стен. Членовете на отряда издърпаха предпазителите и запратиха гранатите към сградата.

Тринайсет…

Стен пръв се изправи и се втурна през дупката в оградата. Може би това спаси живота му.

Петнайсет…

Гранатите експлодираха — огромни пламъци сееха ужас във видимата и невидимата част на спектъра.

Осемнайсет секунди…

Имперските сили за сигурност стегнаха примката.

Появиха се два бронирани грависледа, които откриха картечен огън. Ракетна установка се подаде от силоза си и се завъртя в търсене на целта.

Двайсет и една…

Първата ракета на Стен беше само на четири секунди от целта. Сензорите на тежките картечници на грависледовете я откриха. Из въздуха заваляха масивни куршуми с уранова обшивка и ракетата се пръсна на парчета.

Двайсет и четири…

Ракетната установка прехвана целта си. Двайсет противотанкови ракети се стрелнаха в тъмнината. Двайсет и осем секунди…

Ракетите се взривиха при площадките за изстрелване на Стен. Двамата Н’Ран изчезнаха сред оглушителния тътен на експлозиите.