Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 69

Компютри, скенери, класиращи файловете роботи — всичко беше последна дума на техниката, при това постоянно се обновяваше.

Тя запита ще й разрешат ли да продължи собствените си изследвания. Разбира се. А можеше ли да кани посетители? Стига да пожелае. Все пак при напускане на комплекса беше длъжна да носи дистанционно за връзка. Трябваше денонощно да е на разположение, ако собственикът има нужда от нея. Макар че тази възможност не изглеждаше особено вероятна.

Май беше твърде хубаво, за да е истина. Струваше й се, че е героиня от някое от готическите живина, които й бяха любими, преди да навърши дванайсет, но все още се сещаше за тях и ги „преживяваше“, макар и с чувство за вина, когато се потапяше в ароматната гореща вана.

А и как да не го прави, след като в имението не живееше никой. Само персоналът. Но никой от тях не беше срещал собственика на имението.

Първият й въпрос към служителя беше: за кого ще работи?

Мъжът обясни, че имението и прилежащите му земи са част от семейно владение. Чие? Нямал право да разкрие това. Но имението трябва да бъде поддържано. Ако указанията не се изпълняват — става дума за оказването на изключително доверие, скъпа, беше подчертал той, — цяла една търговска империя ще се срине.

Глава на семейството в момента е младият наследник на фамилията, продължи мъжът. Той е изключително зает и предпочита да живее близо до центъра на Империята. Но е необикновен човек. Не е изключено някой ден да се появи. Сам или със свита — и тогава ще има нужда от пълно уединение. Мъжът поклати глава. Сигурно е прекрасно да си толкова богат, че да можеш да нареждаш живота си така прецизно.

Тя попита дали ако приеме работата — можете да сключите седмичен, месечен или годишен договор, прекъсна я служителят, — ще трябва да я пази в тайна? Не, не е задължително, успокои я мъжът. Имението дори е любима тема за репортаж веднъж в годината по видеоновините. Имаше право да говори каквото пожелае — нямаше нищо за криене.

Във въображението й изникнаха мрачни, брулени от ветровете замъци и галантни любовници в кралски премени — и тя прие мястото.

Единайсет години беше като в рая. Всеки ден пристигаха огромни количества материали. Явно неизвестният наследник се бе абонирал за всяко научно, военно или политическо списание в Империята. Материалите се сканираха, резюмираха и подбираха (най-често отхвърляха) от компютър-скенер с доста елитарен вкус. Жената веднъж си помисли, че машината сякаш е програмирана да даде в сбит вид максимално богата информация на някой току-що станал от гроба. Компютърът имаше две системно-операционни станции. Едната беше в запечатана стая, другата беше под контрола на библиотекарката. Заключената, изглежда, съдържаше някои файлове, недостъпни за останалата система. Научи го, когато се поразрови, за да разсее налегналата я скука.