Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 66

Втората ракета, станала неуправляема, се понесе вертикално нагоре.

Двайсет и девет…

Ботушът на Акаши закачи мина, поставена преди по-малко от час. Взривът отнесе краката му до слабините, а част от шрапнела се заби в Монтоя.

Ударната вълна завъртя Стен и го стовари върху бодливата тел, където той увисна безжизнено.

Индикаторът, измерващ жизнените показатели на Монтоя, се взриви — пурпурно зарево в нощта.

Трийсет и една…

Високо над главите им втората ракета на Стен избухна, без да нанесе никакви поражения.

Трийсет и шест…

Оръжията на грависледовете се насочиха надолу… чу се изщракване, когато барабаните с муниции се презаредиха автоматично и картечниците продължиха да стрелят.

Лари и Фая Аркулер бяха прерязани почти наполовина.

Трийсет и девет…

Снайперист държеше Хавел на прицел… загуби го за миг при експлозиите на гранатите… после натисна спусъка. Снарядът, пълен с АМ2, разкъса гръдния кош на Хавел.

Четирийсет и две…

Корум и Владива тичаха на зигзаг… претърколваха се… стреляха… Огънят на картечниците ги застигна и покоси.

Стен откри, че е напълно безпомощен. Зашеметен. Дезориентиран. Понечи да се изправи на крака и тогава инстинктите от „Богомолка“ взеха връх. Претърколи се няколко пъти. Някак си успя да не изпусне картечния си пистолет. Снаряди профучаваха на сантиметри над главата му и избухваха. Той се озова отново в падината. В безопасност. Остани тук, каза му разумът. Няма да те забележат. Няма да те открият.

Тялото му отказа да се подчини. Той свали бойните си дрехи, дръпна предпазителя на една граната и хвърли костюма обратно на бодливата тел.

Първата граната се взриви, последваха я и други в бърза серия от експлозии.

Стен се изправи, залитайки. Настрани. Открит си. Движи се! Другите! Майната им на другите — те са мъртви! Изпълнявай проклетите заповеди!

От дима изпълзя патрул от петима. Стен вдигна оръжието си и натисна спусъка — мъжете се превърнаха в кървава каша, докато зад тях АМ2-куршумите разкъсваха оградата от бодлива тел и сензорите й.

Давай през телта, нищо, че реже.

Шум на вода. Тичай, по дяволите! Не боли.

Насип. Взе го със скок — страхуваше се да не падне на скали, надяваше се да има вода. Нито едно от двете. Блъсна се в нещо кръгло… разкъсващата прегръдка на навита и ръждясала бодлива тел.

Извади ножа от ръката си, човече!

Замахни!

Нямаше по какво да замахне. Незнайно как ножът остана в „ножницата“ си, а Стен стремглаво се устреми надолу, падна във водата и потъна.

Зад него се стреляше.

Куршумите пляскаха по водната повърхност.

По-надълбоко. Гмурни се. Стигни дъното. Задръж скапания си дъх. Нямаш нужда от кислород.

Сега. Изплувай. Глътка въздух и потапяне. Плувай, ако можеш. Остави течението да те носи. Надалеч. Надолу по реката.

Едната му ръка се вмъкна под униформата, откри малка кутийка, щракна капака й и натисна бутона.

Плувай. Можеш.

Ще бъдеш в безопасност.

Плувай по течението на реката. Там е Алекс. Сборният пункт.

Стен осъзна, че няма начин да успее.