Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 63

Отначало Малперин, Кес и Ловет бяха отвратени. Но когато процедурата се повтори, им стана някак интересно. Със сигурност беше по-вълнуващо от ставащото на голямото комуникационно табло.

Докато сервитьорите внасяха още храна и напитки, в ефира се чу припукване и нечий глас заговори. От Хонджо!

— Тук центърът Хонджо, към неизвестния тактически кораб. Моля ви, идентифицирайте се.

Тактическият кораб остана безмълвен и възбудата отново се върна в комуникационната зала. Всеки от петимата се наведе напред, в очакване.

— Тук центърът Хонджо, към неизвестния тактически кораб. Нарушавате границите ни. Обърнете, повтарям, обърнете.

Все още никакъв отговор, както беше планирано. На големия екран се виждаше как тактическият кораб продължава неотклонното си движение напред. Изля се поредният порой от предупреждения, отново без никакъв резултат. Сега вече успяха да различат малкия патрул. Един от техниците прошепна на Кес, че на мониторите се вижда как от състояние на тревога минават към активиране на всички оръжейни системи. Стрелбата щеше да започне всеки миг.

Внезапно от устните на всички се изтръгна несъзнателен стон. Противно на всички предвиждания, патрулът на Хонджо се оттегляше.

— До неизвестния тактически кораб — долетя гласът на командира. — Предупреждаваме ви! Нарушението на нашия суверенитет е вече записано и ще бъде докладвано веднага на съответните власти.

— Какво става, по дяволите? — избухна едната от близначките Краа. — Защо копелетата не стрелят?

— Скапани страхливци — изкрещя другата. — Бийте се, дракх! Бийте се!

Въпреки тези окуражителни призиви Хонджо направиха точно обратното. Патрулът благоразумно подви опашка и избяга.

Съветниците бяха потресени. Техниците отбягваха гневните им погледи, да не би да стоварят отговорността на тях.

— Какво ще правим? — изсъска Ловет.

— Майната им, да продължим въпреки всичко — каза дебелата Краа.

— Не знам — намеси се Малперин. — Сигурни ли сте, че трябва? В смисъл, не се ли променя всичко така?

Кес смяташе, че е права, но пък от друга страна… Бяха толкова близо. Патрулът беше малък, флотът чакаше. А там имаше огромно количество АМ2. Може би…

В този миг комуникационният екран избеля. После стреснатите членове на Съвета се оказаха лице в лице с Пойндекс, шефа на корпус „Меркурий“.

Полковникът не се извини за прекъсването. Лицето му беше бледо, но безстрастно. Сякаш бе лишен от емоции.

— Бях уведомен, че отряд убийци се промъква насам и всеки момент се готви да нанесе удар. Уважаеми същества, оставете се в ръцете на охраната си. Няма причина за сериозно безпокойство. Ако следвате процедурите за сигурност, всичко ще бъде наред.

Членовете на Съвета бяха изпаднали почти в истерия, когато вратата се отвори и служителите от охраната с безизразните си лица нахлуха в стаята. После петимата управници, узурпирали цялата власт на Вечния император, се оставиха да бъдат изведени като малки деца, загубени в пустошта.

А някъде в далечната система Хонджо един флот очакваше заповеди.

Отрядът приближаваше към имението на Суламора. Отначало се придвижваха бързо. Все още имаше грависледове над тях, но очевидно не бяха на службите за сигурност.