Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 110

— Историческите факти те подкрепят — съгласи се Алекс.

— Второ. Техният адмирал, който и да е. Има на главата си правила и разпоредби.

— Оценка, направена на базата на недостатъчно данни. Само теория.

Стен се озъби на дребния си приятел, който явно беше намерил ново забавление в това да се изразява като говорещ боен компютър с шотландски акцент.

— Виж им формацията. А също и реакцията им на нашия кораб. Екраните на разрушителите се отместиха… това едно. Тежките кораби се приближиха към мястото на заплахата… това второ. Реакция — един кораб да приближи неизвестното, два излязоха пред екрана за подкрепление. Също както на фиш от военното училище.

— Само теория.

Така беше.

— Второ, Алекс, ако ти дам… четири кораба, можеш ли да организираш две лъжливи нападения?

Алекс се замисли.

— Мога. Но няма да се получи кой знае какво. Нямаме достатъчно време, не сме добре оборудвани за добра „илюзия“.

— Помисли още веднъж за войниците.

— Е, и?

— Няма ли това да раздвижи гъбата?

— Може би. — Килгър остави рога си и се изправи. — Но трябва да ги ударим силно и внезапно. Извинете ме, ама трябва да изляза по технически причини.

И излезе.

Ото потрепери силно. Това значеше с пълна мощност. А сетне щяха останат завинаги в космоса, ако не успееха да пленят товарните кораби.

Стен забеляза изражението му.

— Не се бой. Ако загубим — и все още сме живи, но нямаме гориво, — ще накараме Килгър да разбие люковете, да раздаде гребла и ще гребем до дома.

Ото се засмя гръмогласно. Битката обещаваше да е бърза и гадна. После се сетиха още нещо. Имаше ли този флот обща линия за връзка с адмирала? Много вероятно. Можеше ли тя да бъде засечена? Почти сигурно. Можеше ли да бъде анализирана, прехваната и заглушена? С комуникационно оборудване с достатъчна мощност… да.

— Най-малко четири от корабите ми имат достатъчно силни излъчватели, за да изкрещят оттук до Хадес шепнешком. Това не е проблем — каза Ото.

Изкрещят… шепнешком? Стен остави настрана сложните метафори на Ото и го попита какво има предвид. Той му обясни. Когато приключи, Стен седна, започна да пие стрегг и да премисля идеята. Беше брутална. Кървава. Практична. Такава, каквато можеше да се очаква от воин Бор — или възпитаник на „Богомолка“.

— Войниците на редовна служба — изказа мислите си на глас Стен — ще жадуват за отмъщение. Запасняците също… особено ако са имали неприятности с Хонджо, както се говори. Да. Напълни отново рога ми, приятелю. Умът ми започва да работи. Трябва обаче да внесем една лека промяна в идеята ти. Ще ни трябват шест, може би осем от най-добрите ти и кръвожадни…

Синд избухна една наносекунда след като получи заповедта от командващия си офицер. Беше разпределена в отряда за специални задачи и й беше наредено да предаде всичките си оръжия с изключение на пистолета и бойния нож. После й връчиха оръжието за тази битка — битка, която щеше да бъде предвождана от самия адмирал Стен. Битка, която щеше да донесе слава на всички.

Нейното оръжие се оказа малка камера с прикачен предавател. Шега? Не. Да не би, защото беше човек, а тези проклети Бор никога… Не. Другите седем същества бяха Бор — и бяха бесни не по-малко от нея.