Читать «Завръщането на императора» онлайн - страница 101
Алън Кол
— А той ще разбере ли посланието ви? — попита Махони.
— О, да… ще разбере.
Глава 17
Мъжът, който наричаше себе си Рашид, погледна към табелата: ТЪРСИ СЕ ОПИТЕН ГОТВАЧ, ДЪЛГИ ЧАСОВЕ, НИСКА ЗАПЛАТА, МАЛКО ПОЛЗИ, ТЕЖКА РАБОТА, БЕЗПЛАТНА ХРАНА. Мъжът се усмихна леко. Най-малкото беше честно.
Над нестабилната сграда блестеше многоцветна табела, заслепяваше погледа: ПОСЛЕДЕН ВЗРИВ, ЧАЙНА — СТАЯ И ВЕЧЕРЯ. Под него: СОБСТВЕНИК: ДИНГИСУАЙО ПАТИПОНГ.
Трима подпиращи се един на друг моряци излязоха от съседния бар и тръгнаха надолу по разбития тротоар. Рашид се усмихна дружелюбно и им направи място да минат. Един от моряците го погледна със съчувствие, но подмина, без да каже нищо.
Рашид отново се усмихна и усмивката му стана още по-широка, когато чу воя на двигателя „Юкава“ на кораба, който излиташе от полето отвъд оградата. Шофьорът на грависледа се беше оказал прав — космодрумът беше пълен с кораби, които бяха закотвени там от известно време и едва ли щяха да излетят скоро. Но трафик имаше.
Рашид влезе в закусвалнята.
Мъжът, който го поздрави, беше много нисък и силно мургав. В помещението имаше около десет маси и бар. Освен дребния мъж нямаше никого.
— Господин Патипонг?
— Ти полицай?
— Не. Търся работа.
— Ти готвач?
— Да.
— Не. Не готвач. Може би готвач, където хора не вадят ножове, ако поръчката им объркана. Твърде хубав, за да бъде готвач тук.
Рашид премълча.
— Къде готвил последно?
Рашид промърмори нещо неразбираемо.
Патипонг кимна.
— Може би готвач. Готвач никога не казва къде готвил последно. Твърде много жени… алк… деца… полиция. Ела. Ще видим.
Патипонг поведе Рашид към кухнята. Наблюдаваше лицето му внимателно и кимна, когато другият възкликна изумен.
— Да. Не добре. Построил място за добър готвач. Книдарии. Остават две, почти три години. После… напускат. Оставят ме с басейн за кухня.
Книдариите бяха интелигентни водни коралоподобни полипи, които се срастваха заедно, докато съзряваха… във взаимна омраза. Те… то сигурно е бил много, много добър готвач, защото Патипонг беше построил кухнята специално за него. Сега кухнята представляваше суха вана, с всички необходими уреди и плотове, наредени в кръг около нея.
— Не добре. Ще взема добър готвач, който знае как използва.
Рашид влезе в басейна.
— Яйца на очи. Леко рохки — нареди Патипонг.
Рашид включи печката и сложи тигана над огъня. Пусна в него бучка рафинирано масло от една купа, хвана две яйца в едната си ръка и с едно-единствено движение ги разби и изсипа в тигана, изхвърляйки черупките. Патипонг кимна инстинктивно.
Рашид намали огъня и зачака, докато яйцата зацвърчаха. Патипонг наблюдаваше китките му внимателно. Точно в нужния момент Рашид подхвърли яйцата, те плавно се обърнаха.
Патипонг се усмихна.
— Ти готвиш. Никой друг не прави това правилно.
— Искаш ли нещо друго с яйцата?
— Не, не обичам яйца. Мразя яйца. Яйцата ме карат…
Патипонг посочи с ръка към задника си.
— Всички други обичат яйца. Аз сервирам яйца. Имаш работа. Сега готвиш.