Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 67

Англичаните приемат доводите на шпионина като съвсем логични. Английското контраразузнаване не само се съгласява да бъдат възобновени деловите пътувания на Оуенс, но окончателно убедено в неговата честност и преданост, фактически ги организира и заплаща всички разходи.

Ритер получава съобщението на „Джони“, предадено от затворническата килия и му определя среща на 28 септември в Антверпен. В живота на Оуенс започва невероятен период, в реалността на който е трудно да се вярва, действието сякаш се развива не в живота, а на страниците на шпионски роман. Той едновременно работи и за англичаните, и за немците, при това нито една от страните не знае с какво се занимава той на територията на противника и само с по-голямо или по-малко доверие изслушва отчетите му.

От време на време Оуенс допуска по някоя грешка, в което няма нищо страшно при такъв обем на работата да ръководи увеличаващите се операции на фирмата и да обслужва двама различни господари; да помни и да не бърка всичките си измислици и хитрини; да бъде „Сноу“ при англичаните и „Джони“ при немците; да води три съвършено различни начина на живот — на бизнесмен, шпионин на едните и шпионин на другите. И въпреки това той успява благополучно да се измъкне от всевъзможните усложнения, при това така ловко, че всички остават доволни и са в блажено неведение за истинския характер на бурната му дейност.

Оуенс изчева от Лондон сутринта на 28 септември и след няколко часа вече се среща с Ритер в Антверпен в конспиративна квартира. На въпроса на Ритер, как англичаните са му разрешили да напусне страната във военно време, Оуенс отговаря, че операциите на неговата фирма в Белгия и Холандия са били признати за важни за военните усилия на страната и за получаването на така необходимата й твърда валута. Ритер не се усъмнява.

И веднага, по време на срещата, без да обяснява на Ритер, че съобщенията, които той е предал от Англия, са подготвена от МИ-5 дезинформация, Оуенс се заема отново да ги редактира, като отсява измислиците и лъжата и оставя само истинските факти. Подобни операции той прави и по-нататък, на следващите срещи, като по такъв начин използва английското контраразузнаване, за да снабдява врага с важна информация. На 22 октомври например, на поредната среща, този път в Брюксел, освен другата ценна информация Оуенс съоб-щава на Ритер: местонахождението на щаба на военновъздушните сили на английския експедиционен корпус във Франция — недалече от Страсбург; разположението на аеростатните заграждения, прикриващи центровете за връзка на военновъздушните сили и военноморския флот на Великобритания — край Портсмут; разположението и количеството на прожекторите части, придадени към бреговата отбрана в Уест Хартълпул; местонахождението на складовете на военновъздушните сили в Дидкот с три хиляди двигателя и данни за бързото им откриване от въздуха; описание на някои методи за защита против подводници, прилагани от британските ескадрени миноносци, и тактиката за използване на противоподводни бомби.