Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 69

Ладислас Фараго

Изглежда съвършено очевидно, че поредният обект на хитлеристката агресия ще бъде Южна Европа. В действителност и заявлението на „изтървалия се“ немски аташе, и другите „факти“, които сякаш потвърждават думите му, са елементи на внимателно разработена от абвера кампания по дезинформация, целеща да осигури онази внезапност, която в плана на Йодъл се разглежда като задължително условие за успеха на норвежката авантюра.

На 9 април 1940 г. челните части на хитлеристкия вермахт осъществяват десанта в Норвегия, а на 10 април Чърчил в разговора с военноморския министър на Великобритания Паунд тъжно признава, че немците „са изпреварили, изненадали и надхитрили Англия“. Но могат ли немците наистина да „изненадат и надхитрят“ англичаните, да „скрият“ от тях своята експедиционна армия от шест пехотни дивизии, повече от хиляда самолета и седемдесет и четири бойни кораба? Разбира се че не! Английският военноморски аташе в Дания своевременно информира британското адмиралтейство за концентрацията на немски войски, предназначени за завземането на Нарвик; на 6 април разузнавателни самолети на военновъздушните сили откриват немски военнотранспортен кораб на път за Норвегия; на 7 април въздушното разузнаване съобщава, че една ескадра на противника се движи в същото направление; 12 часа преди нахлуването адмиралтейството научава, че полската подводница „Орел“ е торпедирала немския военнотранспортен кораб „Рио Де Жанейро“; при това немските войници, които са се спасили, признават, че са държали курс към Берген. Постъпват и други сигнали, които би трябвало да накарат англичаните да са нащрек, още повече че някои от тях са свързани с дейността на Оуенс. „Джони“ продължава редовно да се среща с Ритер. Така на 18 и 19 декември 1939 г. в Антверпен той предава на абверовеца подготвената от МИ-5 дезинформация, но както винаги я допълва с истински сведения, включително с данни за местонахождението на склад на вонновъздушннте сили. На една от срещите през февруари 1940 г. „Джони“ съобщава на Ритер много важна за немците новина: успял да завербува сътрудника на МИ-5 У. Ролф. Последният сега го снабдява с ценна информация за работата па английските служби за сигурност и вече е издал няколко холандци и белгийци — агенти на английското разузнаване в Европа. Ритер отменя поредната среща, определена за 5 април в Брюксел, защото е включен в подготовката за окупацията на Норвегия и участвува в разработването на срочните мероприятия, свързани с Холандия — следващия обект в плановете на Хитлер. Като отменя срещата, Ритер съобщава, че не може да се срещне с „Джони“ през април, и му препоръчва да се въздържи от пътувания в Европа, тъй като през периода между 1 април и края на месеца се очакват важни настъпателни операции.

Твърде откровеното заявление на Ритер интересува английските господари на „Сноу“ и те настояват той да замине за Брюксел, за където побързал да се отправи и Ритер. Това става на 6 април, три дни преди десанта на немците в Норвегия и пет седмици преди нахлуването им в Холандия и Белгия.