Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 66

Дори най-дръзкият шпионин разбира с какъв риск е свързано всяко излизане в етера. След като получава на 28 август сигнала на Ритер да започне радиовръз-ката, Оуенс излиза в етера не толкова, за да изпробва радиостанцията, колкото да провери ефективността на английското контраразузнаване. Всичко минава успешно. Ако англичаните засекат предаването, разсъждава Оуенс (а днес ние знаем, че това не се случило), но не предприемат нищо, значи трупат улики срещу него.

И именно тогава Оуенс решава да започне своята сложна игра, един от чийто епизоди е сцената в затвора. „Джони“ знае че ако агентите на абвера признаят вината си и доброволно предадат радиостанциите си, английските органи за сигурност обикновено ги считат за искрено разкаяли се и не ги подлагат на преследване или ги превербуват, за да предават неверна информация на немското разузнаване. Като се обезопасява по такъв начин, той разчита безпрепятствено да събира не-обходимата на немците информация — лично или чрез своята агентура — и да я предава на абвера по по-сигурен начин, отколкото чрез радиограмите, които могат да бъдат и засечени, и дешифрирали.

По това време в управлението на английското кон-траразузнаване вече работи тъй нареченият „комитет ХХ“, т.е. комитет по дезинформация (на английски „to double cross“ — „Два хикса“ или „два кръста“ — при употреба в глаголна форма означава „излъгвам“, „измамвам.“ — Ред.). Той е създаден със съгласието на централното бюро по дезинформация при кабинета на министрите на Англия. Ръководи се от майор Робертсън, който до края на войната отговаря за всички радиоигри с противника.

Според признанието на един от ръководителите на „комитет ХХ“ — радиосеансът на „Сноу“ от затвора изиграва изключително важна роля в започ-натите от англичаните радиоигри с абвера. И МИ-5, и МИ-6 (така сега се нарича СИС) ни най-малко не се съмняват в честността и искреността на Оуенс и виждат в негово лице особено доверен агент-двойник, който работи само за англичаните. Решено е да се продължи постоянната радиовръзка с немците чрез неговата радиостанция и да им се предава дезинформация с умело вмъкнати в нея истински сведения, за да и се придаде вид на достоверна или поне вероятна. Наистина самият Оуенс постепенно е отстранен от работа с телеграфния ключ и е заменен от грижливо подготвен радист, обучен безпогрешно да имитира радиопочерка на „Джони“.

Но скоро английските господари на „Сноу“, проявявайки необяснимо доверие към човек с толкова подозрително поведение, отиват още по-далече. За предаването си от килията на затвора Оуенс избира текст, който изглежда на англичаните загадъчен:

„Трябва незабавно да се срещна с вас в Холандия. Ще донеса съобщение за времето. Съобщете по радиото град и хотел. Уелс е готов.“

В отговор на недоумяващите въпроси Оуенс обяснява, че Ритер очаква от него съобщения за времето в Англия, а освен това иска да бъде установена връзка с уелските екстремисти, които биха могли да бъдат използвани „специални задачи“. Що се отнася до искането за срочна среща в Холандия, то единствената възможност да се докаже на Ритер, че при Оуенс всичко е благополучно, е да бъдат продължени личните контакти с абверовеца. Белгия и Холандия засега са неутрални. Той, Оуенс, непременно трябва да пътува по работа на своята фирма до Ротердам и Антверпен. Защо пък да не му разрешат по време на тези пътувания да се среща с Ритер и да доставя допълнително дезинформация на „наивните“ немци?