Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 65

Това е информация от изключителна важност. Става дума за една от тайните, която най-добрите технически специалисти на абвера и на разузнавателното управление на Луфтвафе отдавна вече се мъчат да разгадаят. От 1938 г. англичаните трескаво работят над усъвършенствуването на радиолокатора като най-сигурен уред в системата на ПВО. От своя страна немците също така упорито се опитват да разберат дали някои от радиолокационните станции не функционират. Те и отпреди знаят за установките, за които Оуенс споме-нава; нещо повече, германските разузнавателни самолети ги фотографират от голяма височина още в началото на 1939 г. Но немците нямат никакви сведения нито за това, докъде англичаните са стигнали с радиолокатора, нито за степента на готовност на радиолокационните станции. Съобщението на „Джони“ предизвиква в абвера ефект на избухнала бомба, тъй като той категорично потвърждава, че три от тези станции вече функционират, т.е. установява това, което не са успели да научат нито с помощта на електронно разузнаване, нито чрез фотографиране. Като прочита радиограмата на Оуенс, Канарис заявява, че едва ли германското разузнаване ще получи някога друга толкова ценна информация. На 4 септември поданиците на вражеските държави, които живеят в Англия, и всички заподозрени в нелоялност или във връзки с противника получават нарежданеда се явят в полицията, за да бъдат подложени на проверка в един от 120-те специални трибунала. От 74-те хиляди чужденци, подложени на проверка, 600 са обявени за „съмнителни“ и са интернирани, 6800 — за „недостатъчно сигурни“ и са лишени от права.

Ръководството на английската служба за сигурност представя желаното за действително, когато изразява увереността си, че с помощта на подобии мерки е успяло да обезвреди цялата германска агентура в Англия.

Освен „Джони“ чрез „пощенски кутии“ в неутралните страни с абвера започват да се свързват и други агенти — например У-3529 (една жена от Борнмут), А-3527 (млад англичанин от немски произход, завербуван на времето от Диркс), неговият брат — А-3528, и други.

На 4 септември, същия ден, когато всички поданици на вражеските държави и заподозрените трябва да минат през „ситото“ на специалните трибунали, „Джони“, след като завършва поредния радиосеанс, в 8 часа сутринта се обажда в Скотланд ярд и моли някой от сътрудниците да се срещне с него на гарата „Ватерлоо“. На срещата идва испекторът от специалния отдел Хейгън. Очевидно Оуенс предизвиква у инспектора някакви подозрения и той го арестува. Едва попаднал в затвора, „Джони“ поисква незабавно да го свърже с полковник Пил от „Интелиджънс сървис“ и да повикат представители на МИ-5. На пристигналите сътрудници на контраразузнаването той заявява, че иска да им даде своята радиостанция, и посочва мястото, където тя се пази в неговата квартира. Наистина намират там радиостанцията, докарват я в затвора и… с извинения освобождават Оуенс — естествено след като той демонстрира работата и, свързвайки се от килията с радиоцентъра на абвера във Волдорф. Така започва замислената от Оуенс комбинация.