Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 68
Ладислас Фараго
Срещите на шпионина с неговия германски шеф са от полза и за англичаните. Работата е там, че МИ-5 по това време почти не се занимава със събиране на информация, а се ограничава с изпълнението на контраразузнавателни функции, т.е. с откриване и ликвидиране на агентите на германското разузнаване. Безчестен, егоистичен и жесток, Оуенс напълно задоволява английското контраразузнаване дори само с това, че без да се замисля, доносничи срещу своите помощници и колеги, като ги обрича на бесилка и разстрел. Той съвсем не се вълнува от това, колко вече е предал и колко още ще предаде.
На срещата в Брюксел Ритер му предлага да изпълнява и функциите на свръзка с някои агенти на абвера в Англия и Оуенс без колебание се съгласява, съобразявайки веднага, че пред пего се открива допълнителна възможност да удължи своето двойствено съществуване, макар и с цената на живота на другите.
Ритер му предава няколко микрофилма, всеки с размерите на пощенска марка, които съдържат указания за агентите на абвера А-3527, съобщава му адреса и добавя:
— Имаме сигурна „пощенска кутия“ в Борнмут. Със собственичката му — агент У-3529 — поддържаме връзка чрез Испания и Швейцария. В интервалите между нашите редовни срещи при необходимост ще се свързваме с вас чрез нея и пак чрез нея ще ви изпращаме пари в неотложни случаи.
Оуенс се връща в Лондон и отново се превръща от „Джони“ в „Сноу“. За доказателство на своята „честност“ и „преданост“ той тутакси предава на комитета по дезинформация филмите, предназначени за А-3527, и всички данни както за него, така и за У-3529. Контраразузнаването остава особено доволно, защото тези двама шпиони са му съвършено неизвестни. Единия от тях — А-3527 — успяват да превербуват и той става един от агентите на комитета по дезинформация под прозвищото „Чарли“. Жената на Борнмут — агент У-3529 — бива арестувана, но по-късно освободена.
През януари 1940 г. Хитлер заповядва на Йодъл незабавно да започне подготовка за окупацията на Норвегия. След две седмици специална група от щабни офицери завършва работата. Операцията получава кодовото название „Wezer exercise“ („Маневри Везер“). Подготовка за десант в Норвегия се води и в Англия, но ако за немците това не представлява секрет, то англичаните знаят само за техните намерения, но не и детайлите на плана им.
По същото време разузнаванията на страните от Източна Европа започват да получават сведения за концентрацията на части на хитлеристката армия в Словакия. Немският военновъздушен аташе в Унгария заявява на началника на унгарското военно разузнаване, че вермахтът се готви да влезе в Румъния, „за да не попадне нефтодобивната промишленост в Плоещ в ръцете на англичаните“. Тази информация веднага е съобщена на заинтересованите страни, включително и на Англия, чрез британския посланик в Будапеща.