Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 64

В началото на август, на последната преди войната среща с Ритер в Хамбург, Оуенс получава съгласието на абвера да осъществи разработената от самия него твърде необичайна комбинация. В случай на успех той би могъл да предава на немците шпионски сведения, без да предизвиква никакви подозрения. И наистина Оуенс не само цели две години след началото на военните действия безнаказано работи зад гърба на английското контраразузнаване, но и фактически го превръща в свой съучастник, който му помага да снабдява абвера с важна информация въпреки създадените от войната бариери.

Оуенс пристъпва към осъществяването на своя замисъл наскоро, след като се връща от Хамбург в Кингстън. Съгласно указанията на Ритер той бил длъжен да изпробва получения радиопредавател веднага след като чуе по немското радио една от своите любими песни, изпълнена два пъти под ред. Песента прозвучава в полунощ на 28 август, а в 4.30 Оуенс за пръв път излиза в етера.

За втори път Оуенс сяда зад своя предавател в 4,15 на следващата сутрин. Този път той предава много подробна метеорологическа информация, с всички данни, които биха могли да потрябват на военновъздушните сили и на военноморския флот на Германия: времето в Англия със сведения за температурата, атмосферното налягане, тавана на облачността, видимостта, валежите, направлението и скоростта на вятъра.

По-нататък, освен двата редовни радиосеанса в денонощие, със сведения за времето „Джони“ започва да излиза в етера, често пренебрегвайки конспирацията, веднага щом се появи такава необходимост. Освен ме-теорологическите прогнози за времето, той предава известна военна информация, главно за разгръщането на британските военновъздушни сили, а също така и сведенията, които получава от своите подагенти, работещи на 35 различни места във Великобритания.

Само след три седмици „Джони“ доказва, че е способен на повече, отколкото да събира информация за броя на изтребителите на едно или друго летище или за появяването на заграждения от бодлива тел, например в Дувър. Веднъж, нарушавайки всички правила за безопасност, конто немското разузнаване го е задължило строго да спазва (конкретно, било му е забранено да предава повече от 400 букви наведнъж), той, цитирайки един холандски инженер от филиала на фирмата „Филипс“ в Англия, предава следното съобщение:

„По цялото английско и шотландско крайбрежие се монтират ултракъсовълнови радиостанции за наблюдаване на приближаващи вражески самолети. Твърдят, че уредите в тези радиостанции откриват намиращите се във въздуха самолети, изпращайки насочени и отразяващи се радиовълни, кое-то позволява да се определи разстоянието до самолетите… Подобни радиостанции вече действуват в Сафълк, Есекс и Кент. Те лесно могат да се идентифицират по стоманените или дървени антени с височина 350 и 240 фута. Другите станции се строят… Опитвам се да получа подробности …“