Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 45

В симпатиите си към хитлеристка Германия новият английски крал отиваше по-далече, отколкото личи от донесението на Хьош. В едно от донесенията си посланикът съобщава, че на 11 април 1935 г. престолонаследнкът на Великобритания горещо го уверявал в симпатиите си към райха и рязко критикувал външното министерство на Великобритания за „недостатъчното разбиране на Германия и нейните стремежи“. Той до верително съобщил на посланика, че е напълно съгласен с въвеждането в Германия на задължителна военна служба, обявена от Хитлер няколко седмици преди това в нарушение на Версайския договор. Според посланика възгледите на принца напълно отговаряли на възгледите на Хитлер и завършвайки разговора, той уверил Хьош, че не само е съгласен с „възраждането на Германия“, но и че е изпълнен с решимост „да способствува“ за това.

Сродникът на английското кралско семейство херцог Карл Едуард Кобургски, който често посещава Лондон и е наречен „нацисткият херцог“ заради близостта си с Хитлер, на когото е агент-двойник. през януари 1936 г., вече след смъртта па Георг V, по лична поръчение на фюрера три пъти разговаря с Едуард VIII. Съгласно донесението на херцога, още щом той повдигнал въпроса, че е желателна една среща между Хитлер и тогавашния министър-председател Болдуин с оглед по-нататъшното укрепване на англо-германските отношения, кралят възкликнал: „И аз самият искам да поговоря с господин Хитлер и съм готов да направя това тук или в Германия. Моля Ви да му предадете това.“ Малко по-късно Едуард моли германеца да запази в тайна техния разговор, тъй като несвоевременното му разгласяване би му попречило да се бори с цялата си решителност за no-нататъшното сближаване между Великобритания и Германия.

В събота, на 7 март 1936 г., почти веднага след като Хитлер заяви в Райхстага, че „ние нямаме териториални претенции кьм Европа“, германските войски навлязоха „за мирна гарнизонна служба в западната провинция на райха“. Както Канарис уверявал Хитлер, френската армия, лишена от подкрепата на англичаните, не направи и крачка към Рейнската демилитарзирана зона. А Лондон пазеше пълно мълчание. Едва в понеделник английският министър на външните работи Идън замина в Париж, но само за да посъветва французите да но бързат и да предадат въпроса за разглеждано в Обществото на народите.

Още на 21 януари 1936 г. Хьош, характеризирайки новия крал, пише:

„Той е дълбоко убеден, че в наше време войната вече не е средство за уреждане на международните спорове. Нещо повече, той е сигурен, че една европейска война ще доведе до разпадане на Европа и до нейното болшевизиране, а следователно и до загиване на цивилизацията. Като остава привъжерник на английските парламентарни традиции Едуард VIII все пак се отнася с дълбоко разбиране към пътищата, по които вървят други държави, особено Германия.“

Като разчита именно на „дълбокото разбиране“ на английския крал относно пътищата, по които върви нацистка Германия, на 9 март вечерта германският посланик се отправя за Форт Белведер на грижливо законспирирана среща с Едуард.