Читать «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)» онлайн - страница 44

Прекрасните източници за информация дават възможност на Хьош да прецени правилно политиката на Великобритания и нейните намерения. Той се ползва с изключителна популярност във висшето английско общество и с разположението на Министерството на външните работи на Великобритания, където му оказват пълно доверие постоянният заместник-министър Ванситарт и завеждащият отдела за Централна Европа Ралф Уигръм. Той е в близки отношения не само с все по-нарастващата пронацистка клика от богатите квартали на Лондон, но и с Уинстън Чърчил, Арчибълд Сиклери, дори с Ърнест Бевин. Особено тесни връзки той поддържа с кралското семейство. Самата кралица го нарича „моят любим чужденец“. Хьош често й гостува в нейното имение в Аскот. Той е в най-приятелски отношения и с престолонаследника принц Уелски. Хьош нарича интимно бъдещия крал „Дейвид“, а той него „Лео“. В лицето на принца Хьош си спечелва не само приятел и постоянен партньор за тенис и голф, но и нещо много повече. За него той е най-добрият източник на информация, а дружбата им изиграва важна роля, когато принц Уелски става крал на Великобритания под името Едуар VIII, Това става на 20 януари 1936 г., след смъртта на Георг V. Още на следния ден Хьош в донесението си до Министерството на външните работи на Германия, характеризирайки новия крал, пише:

„Крал Едуард VIII в някои отношения прилича на своя баща, но в други много се различава от него.“

Вероятно важната разлика между бащата и сина според посланика се е състояла в отношението им към Третия райх.

„Георг се отнасяше критично към Германия… крал Едуард храни топли чувства към нея. По време на честите си и продължителни разговори с него съм се убедил, че те са достатъчно дълбоки и силни, за да издържат на враждебни влияния.“

Малко по-рано, на 15 януари, посланикът съобщава, че е получил допълнително доказателство за това. Бъдещят крал го информирал, че е решил твърдо да замине за Берлин на олимпийските игри. Своето донесение Хьош завършва така:

„При всички случаи можем твърдо да се надяваме, че тронът на Великобритания ще бъде зает от крал, който напълно разбира Германия и се стреми да установи добри отно-шения между нея и Великобритания.“